БКП

Началото на 1981 г. мина под знака на няколко големи събития със значителен международен отзвук, сред които особено се откроява XXVI конгрес на КПСС като внушителен форум, чертаещ пътя не само на братската съветска комунистическа партия и братския съветски народ, но и набелязващ магистралната линия в развитието на цялото човечество. Защото партията на съветските комунисти и съветската държава са авангард на човечеството, който на дело показва пътищата в борбата за мир, социален прогрес, всестранно развитие на личността. В един момент, когато отново империалистическите сили тласкат света към ледовете на студената война - а тя всеки миг може да прерасне в изпепеляващ термоядрен конфликт, - когато сме свидетели на безпрецедентна антисъветска и антисоциалистическа кампания, на безогледна надпревара във въоръжаването и раздухване на военна психоза, от трибуната на XXVI конгрес прозвуча волята на народите от социалистическия лагер да осигурят мир на човечеството, да препречат пътя към катастрофата на нова световна война. Защото главната цел на КПСС и братските комунистически партии винаги е била грижата за човека, създаването на оптимални условия за развитието на отделната личност и на обществото като цяло. А развитието както на един народ, така и на човечеството към по-добро бъдеще енемислимо без мир. Решенията на XXVI конгрес на КПСС имат неоценимо значение за международното работническо и комунистическо движение, те са богата съкровищница на опит и научно обосновани преценки за предстоящите задачи. Така ги възприемат и българските комунисти, както показа и проведеният през април т. г. ХІІ конгрес на БКП. Дванадесетият конгрес ще остане в летописа на Българската комунистическа партия и на нашата държава, на цялото общество, като форум с особено голямо, историческо значение. Защото той се проведе в годината, когато чествуваме тринадесет века от основаването на българската държава и четвърт век от историческия Априлски пленум на ЦК на БКП. И защото от трибуната на XII партиен конгрес прозвуча трезвата и горда преценка, че направеното в последните двадесет и пет години ни позволява да кажем - изпълнен е заветът на Георги Димитров да постигнем за десетилетия онова, което други държави при други условия са постигнали за столетия. Изминалият четвърт век бе време на всестранен възход, на утвърждаване и пълно тържество на ленинската априлска линия на партията, на разкриване плодоносността й във всички области на обществения живот. Но особено скъпа е тя на дейците на изкуството и културата, защото именно духът на априле в основата на мащабните постижения на нашето социалистическо изкуство и култура. Много и разнообразни са тези постижения дори ако се ограничим само в периода между последните два партийни конгреса и само на територията на литературата и литературната наука.

Работата на XII конгрес на партията, както е известно, премина под светли ната на априлската линия и беше нова изява на тази линия в съвременния етап от историческото ни развитие. Ненужно е да се припомня, че в областта на литературата Априлският пле нум не се изчерпва само с теоретически постановки, а стана съдба на цяло поколение творци и етап в творческия живот на всички писатели от всички възрастови групи и жанрове. Ето защо правилно е да се оценяват последиците му чрез цялостното му въздействие изобщо върху културата на България, върху отделните творчески личности, както и върху науката за литературата. Националните ни усилия за създаване на социалистическа култура придобиха задълбочен и по-организиран замах. Демократизацията на културата даде възможност на творците да се обърнат към спецификата на творчеството. Освобождаването от догмите позволи да се открои образът на твореца, на творческата индивидуалност. И с особена релефност изпъкна проблемът за взаимоотношенията между личността и колектива. Истинските творци, онези, които притежаваха творческа индивидуалност и бяха свързани с духа на съвременност та, почувствуваха възможност да творят пълно и разностранно, да създават значителни, интересни произведения. „Комунизмът е отрицание на буржоазния индивидуализъм, но не на индивидуалността - казва др. Тодор Живков. - Многообразието на индивидуалното развитие е необходимо условие за социалния прогрес" (За Априлската линия. Т. 2, с. 223). Ето защо именно C значението на творческата индивидуалност във връзка колектива и тяхното диалектическо единство и взаимна обусловеност се откроиха като съществен момент в развитието на литературата ни след Априлския пленум. Винаги съм вярвал, че този, който не може да намери себе си, не може да намери другите, но и този, който не може да намери другите, никога не би открил своята истинска същност. На проблема за отношението между личността и трудовия колектив др. Живков многократно се е спирал. Цялостно той е разгледан и в Тезисите във връзка с новия кодекс на труда. Тук той е свързан с личната и колективната отговорност. След Априлския пленум на всички конгреси и в много от речите на др. Жив ков са били разглеждани проблемите на литературата, на развитието на литературния процес, на ролята и задачата на литературната критика и пр. Особено ясно бяха очертани ролята и значението на критиката в речта, която др. Живков произнесе през 1969 г. пред столичните комсомолци. Там бяха изтъкнати много 3: от неблагополучията именно на литературната критика и в частност някои от неблагополучията на литературознанието като цяло. И отново бяха поставени проблемите за съвременната тема, за правдивото изобразяване образа на комуниста, за народността и партийността, за класовопартийния подход при оценката и степенуването на литературните произведе ния и др.