проблематиката

Необходимост за нашата литературна наука е съчетаването на социологическото, психологическото и естетико-философското начало в литературно-теоретическата проблематика, за да може да излезне тя от ролята на обикновен спътник на литературния процес и да заеме полагащото й се място на обобщаваща и насочваща сила. В този смисъл трябва да се осъдят рецидивите от публи цистиката и шаблона в литературно-теоретическата и критическа работа, да се изтъкне опасността от есеизма като научен подход и риска, с който са свързани съвременните формалистични и експериментаторски методи. Илюстрация на тези мисли, изказани от акад. Пантелей зарев в словото му пред Първия конгрес на българските писатели, е предложеният от него в кни гата му „Панорама на българската литература" теоретико-исторически модел на литературата ни отпреди Освобождението до Първата световна война. Чрез него той прави не само дълбоко обоснована характеристика на понятията национална съдба“ и „национален характер", както и на диалектическата им взаимовръзка и единство с литературата ни, но извежда и мисълта си за самобитността на историческото ни народностно битие и свързаната с него словесност. „Решаващото в нашето идейно битие - пише П. Зарев - не са били влиянията, сами по себе си силни и подбуждащи даже, а напорът на скритите сили, морални, психологически и социално-исторически. Зърното расте върху почвата си, черпи соковете си от нея, оставя плода си в нея. Такава е изначалната участ и на писателя. Закономерно народната ни съдба тежи върху него, даже и когато се начева откъсването от родовото, когато се зараждат вече контрастните на миналото явления и бушувашите сили на индивидуализма. Това тъкмо дава основанията и за една литературно-историческа логика, за една наци

1. Езикознание 1. Структура и история на праславянския език. Балтославянски етнолингвистични от ношения. 2. Сравнително и историческо изучаване на славянските езици и диалекти. Междуезикови контакти. Ономастика. 3. Съпоставително (типологическо) и аре ално изучаване на славянските езици и диалекти. 4. Изучаване на структурните и семантичните особености на съвременните славянски езици. Социолингвистика, лингвистика на текста. 5. Същност и развой на старобългарския език. Ролята му във формирането и разви тието на другите славянски езици. II. Литературознание 1. Старите славянски литератури до края на XV век и ролята на старата българска литература в тяхното развитие. 2. Течението хуманизъм в литератури. славянските 3. Славянските литератури в контекста на световното литературно развитие през XIX-XX век (направления и жанрове). 4. Естетическата система на социалистическия реализъм и етическата проблематика в съвременните славянски литератури. 5. Историческата постика на славянските литератури. 6. Теория на литературата в славянските страни.