Резюме
На 25 декември 1980 г. почина в София основателят на германистиката България, забележителният литературен критик и позабравен писател Константин Гълъбов. Прелиствайки днес многобройните страници на неговите произведения, ние усещаме докосването на една необикновена личност, прекосила духовната нива на България с гордата и независима крачка на сеяча, който мисли за хляба на утрешния ден. Защото онова, което прави най-силно и - нека призная - неочаквано впечатление в повечето от тези произведения, техният „съвременен" характер, тяхната отдавнашна съгласуваност с основни насоки на днешната литературно-историческа наука, тяхната съзвучност едни от най-важните изисквания на съвременната литературна критика. Роден на 17 април 1892 г. в Перущица като син на учител и потомък на e C борци от Априлското въстание, проф. Гълъбов запазва в себе си докрай суро вата жизненост на родната планинска природа и светлината на идеалите от българското революционно минало. Бащиният дом му дава като незаличимо наследство интерес към историята и народното творчество, стремеж към върховете на човешката култура. През 1910 г. той завършва гимназия в Пловдив И започва да следва славянска филология в Софийския университет. Но през следващата 1911 г. решава да отиде в Германия и да изучава там германистика. В Гьотинген до 1914 г. той слуша лекции по немска филология, история и философия при Едвард Шрьодер, Едмунд Хусерл, Ранке и др. През 1915 г. следва немска филология, история на изкуството и философия в университета на гр. Кил, където и защищава докторската си дисертация на тема: „Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към Гьотевия „Вилхелм Майстер". След Първата световна война Константин Гълъбов работи като гимназиален учител по немски език в София (1918), като лектор по немски език Университета (1921), като дългогодишен преподавател по старобългарски и руски език в немското училище в София. През 1923 г. той е избран за доцент, B а през 1926 г. — за извънреден професор по немска филология в Софийския университет. Редовен професор по тази специалност той става през 1931 г. Катедрата по немска филология при Софийския университет е основана още през 1904 г. по инициатива на големия български учен проф. д-р Иван Шишманов, тогава министър на просветата. Но тя се стабилизира едва през 1923 г., когато се формира нейното основно преподавателско ядро: Константин Гъльбов, хабилитиран доцент по немски език и литература и двамата професори по славистика Михаил Арнаудов и Стефан Младенов, които изнасят лекции върху принципите на литературната наука и принципите на езикознанието.
Литературното наследство на проф. Константин Гълъбов
-
Обхват на страниците:27-37Брой страници11ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Надежда Андреева
- Инверсия:
-
ИнституцияNational Academy for Theatre and Film Arts
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеНа 25 декември 1980 г. почина в София основателят на германистиката България, забележителният литературен критик и позабравен писател Константин Гълъбов. Прелиствайки днес многобройните страници на неговите произведения, ние усещаме докосването на една необикновена личност, прекосила духовната нива на България с гордата и независима крачка на сеяча, който мисли за хляба на утрешния ден. Защото онова, което прави най-силно и - нека призная - неочаквано впечатление в повечето от тези произведения, техният „съвременен" характер, тяхната отдавнашна съгласуваност с основни насоки на днешната литературно-историческа наука, тяхната съзвучност едни от най-важните изисквания на съвременната литературна критика. Роден на 17 април 1892 г. в Перущица като син на учител и потомък на e C борци от Априлското въстание, проф. Гълъбов запазва в себе си докрай суро вата жизненост на родната планинска природа и светлината на идеалите от българското революционно минало. Бащиният дом му дава като незаличимо наследство интерес към историята и народното творчество, стремеж към върховете на човешката култура. През 1910 г. той завършва гимназия в Пловдив И започва да следва славянска филология в Софийския университет. Но през следващата 1911 г. решава да отиде в Германия и да изучава там германистика. В Гьотинген до 1914 г. той слуша лекции по немска филология, история и философия при Едвард Шрьодер, Едмунд Хусерл, Ранке и др. През 1915 г. следва немска филология, история на изкуството и философия в университета на гр. Кил, където и защищава докторската си дисертация на тема: „Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към Гьотевия „Вилхелм Майстер". След Първата световна война Константин Гълъбов работи като гимназиален учител по немски език в София (1918), като лектор по немски език Университета (1921), като дългогодишен преподавател по старобългарски и руски език в немското училище в София. През 1923 г. той е избран за доцент, B а през 1926 г. — за извънреден професор по немска филология в Софийския университет. Редовен професор по тази специалност той става през 1931 г. Катедрата по немска филология при Софийския университет е основана още през 1904 г. по инициатива на големия български учен проф. д-р Иван Шишманов, тогава министър на просветата. Но тя се стабилизира едва през 1923 г., когато се формира нейното основно преподавателско ядро: Константин Гъльбов, хабилитиран доцент по немски език и литература и двамата професори по славистика Михаил Арнаудов и Стефан Младенов, които изнасят лекции върху принципите на литературната наука и принципите на езикознанието.