Публикувана на
Free access
Резюме
Исторически подходено, погледите" на Иван Цветков в тази негова книга не са към две, а към три литератури: българската, руската и съветската. И то към творци и произве дения,, които принадлежат на тяхната класика. Кое е физиономичното и онова, което вна ся единство в тези многопосочни критически „погледи" към толкова различни творци и творби? Мисля, че то е в главния изследователски интерес на автора, а той се изразява чрез стремежа да бъде изяснено своеобразието на творческата индивидуалност в нейните конкретни измерения, в многообразните и функции. Всички останали проблеми Цветков разглежда през нейната „призма". И понеже авторът се интересува от гениалната и творчески значимата личност, та била тя и противоречива, той, струва ми се, естестБено проявява известен скептицизъм към плодотворността на всякакви сравнявания на отделните творци. А направо счита за най-опасни увлеченията по типологическите сравне ния и изследвания". Цветков твърди: „Пло дотворно може да бъде само онова сравне ние, което епоставено върху конкретна историческа почва и разкрива вътрешната връзка между творческите търсения на различните художници" (с. 171).


Погледи към две литератури от Иван Цветков

  • Обхват на страниците:
    152
    -
    156
    Брой страници
    5
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    Исторически подходено, погледите" на Иван Цветков в тази негова книга не са към две, а към три литератури: българската, руската и съветската. И то към творци и произве дения,, които принадлежат на тяхната класика. Кое е физиономичното и онова, което вна ся единство в тези многопосочни критически „погледи" към толкова различни творци и творби? Мисля, че то е в главния изследователски интерес на автора, а той се изразява чрез стремежа да бъде изяснено своеобразието на творческата индивидуалност в нейните конкретни измерения, в многообразните и функции. Всички останали проблеми Цветков разглежда през нейната „призма". И понеже авторът се интересува от гениалната и творчески значимата личност, та била тя и противоречива, той, струва ми се, естестБено проявява известен скептицизъм към плодотворността на всякакви сравнявания на отделните творци. А направо счита за най-опасни увлеченията по типологическите сравне ния и изследвания". Цветков твърди: „Пло дотворно може да бъде само онова сравне ние, което епоставено върху конкретна историческа почва и разкрива вътрешната връзка между творческите търсения на различните художници" (с. 171).