Надежда Андреева

На 25 декември 1980 г. почина в София основателят на германистиката България, забележителният литературен критик и позабравен писател Константин Гълъбов. Прелиствайки днес многобройните страници на неговите произведения, ние усещаме докосването на една необикновена личност, прекосила духовната нива на България с гордата и независима крачка на сеяча, който мисли за хляба на утрешния ден. Защото онова, което прави най-силно и - нека призная - неочаквано впечатление в повечето от тези произведения, техният „съвременен" характер, тяхната отдавнашна съгласуваност с основни насоки на днешната литературно-историческа наука, тяхната съзвучност едни от най-важните изисквания на съвременната литературна критика. Роден на 17 април 1892 г. в Перущица като син на учител и потомък на e C борци от Априлското въстание, проф. Гълъбов запазва в себе си докрай суро вата жизненост на родната планинска природа и светлината на идеалите от българското революционно минало. Бащиният дом му дава като незаличимо наследство интерес към историята и народното творчество, стремеж към върховете на човешката култура. През 1910 г. той завършва гимназия в Пловдив И започва да следва славянска филология в Софийския университет. Но през следващата 1911 г. решава да отиде в Германия и да изучава там германистика. В Гьотинген до 1914 г. той слуша лекции по немска филология, история и философия при Едвард Шрьодер, Едмунд Хусерл, Ранке и др. През 1915 г. следва немска филология, история на изкуството и философия в университета на гр. Кил, където и защищава докторската си дисертация на тема: „Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към Гьотевия „Вилхелм Майстер". След Първата световна война Константин Гълъбов работи като гимназиален учител по немски език в София (1918), като лектор по немски език Университета (1921), като дългогодишен преподавател по старобългарски и руски език в немското училище в София. През 1923 г. той е избран за доцент, B а през 1926 г. — за извънреден професор по немска филология в Софийския университет. Редовен професор по тази специалност той става през 1931 г. Катедрата по немска филология при Софийския университет е основана още през 1904 г. по инициатива на големия български учен проф. д-р Иван Шишманов, тогава министър на просветата. Но тя се стабилизира едва през 1923 г., когато се формира нейното основно преподавателско ядро: Константин Гъльбов, хабилитиран доцент по немски език и литература и двамата професори по славистика Михаил Арнаудов и Стефан Младенов, които изнасят лекции върху принципите на литературната наука и принципите на езикознанието.

The article treats of translations of Schiller’s and Lessing’s dramas in which the “imagined” is present not only as written words, but as theatre acting, too. The following Schiller’s plays are included: Robbers, The Plot of Fiesko from Genoa, Wilhelm Tell and The Orleans Virgin. The first translation of Robbers, made by D. E. Shishmanov, is “imagined” in different directions. It was not published; its beginning – the first three acts – was thought to be lost, but there is information that the text has been found; the translation was made for the stage of the Community Centre of Svishtov, but there are no documents for a concrete performance. The second translation, made by Ivan Kasabov, is not known as manuscript and it was not published. The third one, made by Nesho Bonchev, was published and realized as a theatre event (1876, Ruse). Bogdan Goranov translated Fiesko. But only the first act without the last (13-th) scene was published. Announcements about two translations of Wilhelm Tell appeared in the press, but none of these translations is known. Nesho Bonchev planned to make a translation of The Orleans Virgin, but he did not accomplish it. Nencho Yu. Nenov translated the play and it was published a year after the Liberation. Lessing’s Emilia Galotti was translated twice: by Panayot Semerdzhiev (1873) and by Bogdan Goranov (1870). Semerdzhiev’s translation was published, Goranov’s one was documented but unknown. According to it the play was staged in Tarnovo (1871), and Goranov was a translator, an actor and a producer at the same time.

The life and the works of Asen Raztzvetnikov testify to a person who is deeply rooted in the nativeness and widely open to the civilization that we call European. The relations engendered by this openness are the result of the natural penetration of elements which construct the European cultural field; they are genetic because the author is a product of that field, and secondary, as far as he consciously adopts influences and revises them in his own way. Being subjective by nature and objective of necessity, this revision bears the stamp of a unique individuality, which is bound by the social characterization of his creative environment's national tradition. The image of Europe in Asen Raztzvetnikov's Lyric Poetry is a small part of the hard distinguishable situation of his purposeful and unconscious communication with the West. During the period that comes to an end with the publishing of „Mountain Eves" (in the mid 1930s) this image gets formed and completed as a sign with a substantial view of life significance.

Baldwin, Emperor of the East is a German play related to the second Bulgarian empire. The geographical spots that mark the dramatic action are Constantinople, Adrianople and Turnovo, and the antagonist of Baldwin of Flanders is the Bulgarian tsar Kaloyan. The detailed title in Latin and German makes the reader familiar with the drama's genre, with its staging and printing. It is a school play staged with religious instructive purpose in the colleges and secondary schools of the Jesuit order. Baldwin, Emperor of the East is a religious drama that builds its plot on a historical base and elaborates a motif typical of the so-called folk-literature, namely the calumniated virtue. The author collects reports, motifs and suggestions from chroniclers, preachers and folk storytellers, and weaves the fictional woven. He recreates the "fearful" character of the Bulgarian tsar Kaloyan promoted by the Byzantine annals. The study outlines the main points of his rule, trying to achieve an objective evaluation of his personality as a ruler.