принципност

Изтече една година откак първият секретар на нашата партия другарят Тодор Живков произнесе своята програмна реч „Комунистическата идейност - виси принцип на нашата литература и изкуство". Основният патос на речта бе насочен срещу буржоазната идеология и каналите на нейното проникване у нас. Основният неин смисъл беше в сплотяването на идеологическите кадри за по-успешно настъпление срещу чуждото идейно влияние, за решително преодоляване на отклоненията от марксистко-ленинските възгледи и от социалистическия реализъм в областта на културата и изкуството.

Двутомният сборник „Изкуството, науката и културата в служба на народа“ от др. Тодор Живков, издаден по инициатива на Съюза на българските писатели, е в ръцете на читателите. Те ще прочетат и в двата тома откъси от програмни доклади, извадки от речи, отделни статии, интервюта, поздравления и многобройни изказвания по назрелите и най-актуални въпроси на литературата, театъра, кинематографията, науката, техническия прогрес, образованието и културната революция у нас, по нерешените и важни проблеми на пропагандата и агитацията, идеологическата работа, печата, комунистическото възпитание и пр. Материалите са писани по различно време и обхващат периода от края на 1942 до началото на 1965 година. Двутомникът се открива със статията „На борба“, обнародвана в първия нелегален брой на в. „Отечествен фронт". Още в тази статия се разкриват позициите на автора и големите, съдбоносни задачи, които са стояли тогава пред народа и „изстрадалото ни отечество“. Призивът за борба и всенароден отпор е пропит с характерния революционен ентусиазъм на онова неповторимо време, което откърми плеяда родолюбци и герои, създали антифашистката епопея. Това е призив за народна победа, зов за революция, „за да грейне най-после и над нашето измъчено отечество слънцето на свободата и щастието".

Социалистическа България, особено през своето априлско тридесетилетие, се извиси до невиждани върхове, направи учудващи завоевания във всички области на материалния и духовния живот, придоби неоспорим авторитет на международната арена. Особено забележим е възходът на културния фронт, където далновидната и мъдра политика на БКП даде и дава резултати. И в тази област приносът на първия ръководител на партията и държавата др. Тодор Живков е неизмерим. Достоен продължител на делото на Д. Благоев и Г. Димитров, др. Т. Живков направи нови приноси и по отношение на духовното строителство. Не са много държавите по света, чиито ръководители имат толкова непосредствено отношение към тази сложна, деликатна и с дълбоко въздействие област. За нас, българите, това е една прекрасна извисена традиция. Както е известно, основателят на партията, Д. Благоев, стана основател на марксическата естетика, литературната теория и критика у нас, очерта новата насока, по която по-късно тръгна националната ни научна и културна мисъл. Г. Димитров, който ценеше най-високо духовните завоевания на българския народ, изигра историческа роля за сплотяването на българската интелигенция под грижовното крило на БКП. И И Закърмен от младини с животворните идеи на комунизма, др. Т. Живков се калява в огъня на кървавите схватки с фашизма в навечерието на народната победа, израства като един от ръководителите на партизанското движение. Още в първите дни на народната власт партията му поверява най-отговорни постове, на които той работи с присъщата му енергия и вникване в духа на времето. Но истинските си качества на голям партиен ръководител той прояви в пълна мяра, когато застана начело на партията в един от най-сложните моменти на социалистическото ни развитие.