Литературни списания от ГДР, ФРГ и Франция

В литературознанието на ГДР през последните две десетилетия прави впечатление стремежът към обогатяване на традиционната марксистколенинска теория на литературата по посока на едно комуникативно-функционално разглеждане на литературната творба. Тя вече не се третира изключително като езиков израз на неезикови обекти, а като единство от текст (сравнително постоянна величина), значение (реализираната от читателя текстова структура) и смисъл (включ ващ семантично-прагматичните стойности, извле чени при рецепцията). Установяването на смисъла на една творба е творческа дейност и активната роля на читателя налага литературната история да бъде история на въздействието на произведенията - това е изводът от вече многобройните изслед вания по въпроса в ГДР. Методологическите проблеми, произтичащи от критиката срещу нормативното установяване на един статичен смисъл на художественото произведение, са предмет на колоквиума „Теория и методика нана интерпретацията на литературни произведения" (3-7. III. 1986 г., Рощок). Списа ние „Цайтшрифт фюр германистик" публикува част от докладите, съдържащи следните тезиси: Въпросът „Има ли правда и погрешни интерпретации" според Урсула Хойненкамп е поставен логически неточно. Като взема предвид историческата обусловеност на всяко литературнокри тическо становище, авторката предлага функционалния критерий за оценката на литературната интерпретация - тя трябва да подтиква към комуникация и да се самоопределя като една от възможните конкретизации на фона на преосмислените от гледище на съвременния контекст предходни рецепции и унаследени методологически традиции. От тези съображения се ръководи и Дитер Позцех в статията си „За установяване Literarische Widerspiegelung. Geschicte und Dimension eines Problems. Berlin und Weimar, 1981. M. Neumann (u. s.). Gesellschaft-LiteraturLesen. Literaturrezeption in theoretischer Sicht. Berlin und Weimar, 1973. Text und Dichtung. Analyse und Interpretation. Zur Methodologie literaturwissenschaftlicher Untersuchungen. Berlin und Weimar, 1984. G. Lerchher. Sprachform von Dichtung. Berlin und Weimar, 1984. на смислови компоненти като интегративна задача на литературоведските методи за интерпретация". Като представя виртуални модели на действителността и ги оценява естетически, поетичният текст предлага един смислов потенциал, върху чиято основа у читателя се установява екзистенциалната форма на значението в индивидуалната пси хика". Оттук авторът извежда връзката между трите основни насоки в литературната интерпре тация: структурно-функционалния анализ на смисловия потенциал в текста, историко-генетичното изследване на неговото възникване и обединява щия историко-функционален анализ на зависи мостта между смисловия потенциал и реализираното осмисляне, респективно научно обоснованите предложения за възможни тълкувания на текста. Отношението на интерпретацията към обекта й - литературното произведение - не изчерпва нейната същност. В статията си „Методология на литературоведската интерпретация" Ханс-Юрген Сташак подчертава, че ако относно литературното произведение интерпретацията е тълкуващо обобщение, то спрямо литературната тео рия тя играе конкретизиращо-доказателствена роля. Ето защо обективността на интерпретацията не се мери само по съотношението между нейните резултати и същността на обекта, но и по логическата адекватност на изводите и спрямо литературната теория.