Литературни списания от ФРГ и Австрия

В рецензираната книжка привлича вниманието студията на швейцарската славистка Илма Ракуза „Марина Цветаева в кореспонденцията и с Райнер Мария Рилке", имаща за основа непубликувани материали от архива на Рилке в Берн. Когато през 1922 г. Марина Цветаева пристига в Прага, тя носи със себе си книгите на Рилке и тук тя опознава неговите „Ранни стихотворения". През 1925 г. Цветаева се преселза в Париж, но Рилке вече е напуснал този град и тяхната лична среща не се осъще ствява. Духовен. посредник между двамата става Борис Пастернак, който си пише едновременно с Рилке и с Цветаева. В студията се посочва, че в едно писмо до Леонид Пастернак Рилке се изказва много ласкаво за поезията на сина му Борис, от когото той е чел сти хотворения във френски превод, а други - на руски в антологията на Еренбург „Портрети на руски поети", издадена през 1922 г. в Берлин. Именно в писмото, в което Борис Пастернак изразява благодарността си за тази оценка, той говори за преклонението си към Марина Цветаева - нарича я родена поетеса, велик талант", и моли Рилке да прати на Цветаева „Дуинските елегии", за които той само е чувал. Пастернак мечтае да се срещне лично с Рилке, но ранната смърт на австрийская поет през декември 1926 г. осуетява и за Цветаева възможността за лично познанство. В месеците преди смъртта на Рилке Цветаева си пише с него и от тази кореспонденция са запазени девет нейни и шест негови писма. Духовната дружба между тридесет и че тири годишната Цветаева и петдесет и една годишния Рилке протича в такава последователност: през май 1926 г. Рилке праща на Марина Цветаева в Париж своите „Дуински елегии“ и „Сонети към Орфей", придружени от писмо, в което е приложено и кратко писмо за Борис Пастернак. В отговор Цветаева пише на Рилке (на немски език), нарича го превъп лъщение на поезията и природно явление". Няколко дни по-късно Цветаева пише наново за впечатленията си от „Сонети към Орфей" и праща на Рилке свои книги. По-нататьк поетесата му разказва за своя живот, за свои 132 те деца, праща му снимка. През лятото Цве таева създава поема, посветена на Рилке, а след неговата смърт споделя в едно писмо до Борис Пастернак, че за нея двамата поетиПастернак и Рилке - присъствуват в поемата като едно цяло. На Пастернак Цветаева пра ща и копия от писмата на Рилке до нея в знак на благодарност за духовното посредничество. В същото писмо поетесата споделя впечатленията си от пратената от Рилке Елегия за Марина", която е била създадена в „Замька Мюзо" - старинния дом в Швей цария, подарен на поета от негови приятели и почитатели. Темата за загубата, отказа и смъртта, която преминава като лайтмотив през елегията, Рилке почерпва от писмата на Цветаева, отбелязва авторката на изслед ването. През август Цветаева открива на Рилке, че би желала да се срещне с него и предлага това да стане в един малък град сред Савойските Алпи. Но Рилке е вече тежко болен и се намира в клиниката „Вал-Монт" край брега на Женевското езеро, където на 29 Декември умира. В новогодишната нощ Цветаева пише на Борис Пастернак: „Ние никога няма да оти дем при Рилке. Онзи град вече не съществува." В средата на януари 1927 г. поетесата се обръ ща писмено към руската секретарка на Рилке Евгения Черносвитова с молбата да и опише последните два месеца от живота на Рилке: Вземете една тетрадка и запишете - без сис тема - всяка дума, всяка черта, всеки детайл!" През февруари Цветаева завършва голямата си новогодишна поема, която е започ нала след вестта за смъртта на Рилке и е посветена на неговата памет. С това свое творческо дело тя запознава доверения си приятел Борис Пастернак, като му описва нарастващата си привързаност към покойния: „Аз живея чрез него и с него. Без шега - аз съм сразена от различието между световете - неговия и моя. “ През 1929 г. Цветаева отново се обръща към поезията на Рилке. Тогава тя превежда откъси от неговите, Писма до един млад поет и вместо предговор слага няколко свои писма до Рилке, в които го представя като начало на нов мит за бога". А в една литературнокри тическа статия от 1932 г. Цветаева поставя Рилке наред с Маяковски и добавя: „За наше то време Рилке е също тъй необходим, както свещеникът на бойното поле: за да се моли за просветлението на живите и за спасението на загиналите."