Литературни списания от ФРГ и Франция

В рецензираната книжка привлича вни манието изследването на Хайко Юкер „Един добър датски европеец. Георг Брандес и Фридрих Ницше". Авторът изхожда от идеята, че към значителните постижения на Брандес в областта на литературната история и критика спада без съмнение откритието и пропагандирането на непознатия дотогава немски философ и поет Фридрих Ницше. В статията той си поставя за цел да проучи отношенията между двамата и да изясни последиците от това общуване за датския литературенисторик. Георг Брандес е роден две години преди Ницше, но го надживява с цели двадесет и седем години Популярността му в Герма ния е била значителна - за това говори, че годир смъртта му там излизат повече от четиридесет възпоменателни статии. През целия си живот Брандес е бил обект на въз хищение, но и на упреци. Наченките на това отношение трябва да се търсят в капиталната шесттомна творба на Брандес „Главните те чения на литературата на XIX в.", чиито отделни томове са достигнали в немски превод до десет издания през 20-те години на нашия век. В Германия наострят уши не само поради факта, че в прочутата си встъпителна лекция от 1871 г. просветителят Брандес защищава правото на свободните изслед вания и на свободната мисъл като най-висша научна цел; по-важно се оказва това, че той поставя следното програмно изискване: . Дали една литература ежива в наши дни, проличава по това, че тя поставя проблеми за обсъж дане. Следствието от подобно изискване е било ясно: то означава отвръщане от постическия реализъм (обозначен в датското литературознание като „романтизъм") и насочване към една обърната към съвременността, социалнокритична литература. Напри мер Бьорнстерне Бьорисон и Хенрик Ибсен дължат много на Брандес в това отношение, отбелязва авторът. Датският литературен историк е бил личност от европейски мащаб, затова не е чудно, че още непопулярният тогава Фридрих Ницше му е пращал свои творби за мне ние. В автобиографията си Брандес записва, че първото съчинение на Ницше, с което се е запознал, е „Ненавременни размишления" - 152 книга, събудила впрочем всеобщ интерес. От своя страна Ницше следи отблизо творчеството на Брандес и през 1883 г. пише на издателя си Е. Шмайцнер: „Искам да насоча вниманието Ви към господин Брандес, историка на културата, който понастоящем пре бивава в Берлин. Той е най-остроумният измежду всички днешни датчани. Узнавам и това, че се занимава задълбочено с мене." Ницше изпраща на Брандес и книгите си „Отвъд добро и зло“ и „Към генеалогията на морала". В писмо от 1887 г. Брандес му отвръща: „За мене е чест да бъда известен за Вас, и то известен по такъв начин, че сте решили да ме спечелите за свой читател." В същото писмо обаче Брандес признава, че не разбира всичко от книгите на Ницше. „Вашето презрение към морала на състраДанието ми е все тъй непонятно" - пише той. Заедно с това писмото съдържа опре деление за творчеството на Ницше, което впоследствие предизвиква такова голямо впе чатление - аристократичен радикализъм". В отговор Ницше отбелязва: „Изразът „аристократичен радикализъм" с много добър. Това, с Ваше разрешение, е най-умната фраза, която досега съм чел за себе си." И донякъде в отплата Ницше нарича Брандес, един добър европеец" - фраза, свързана с представата за културната мисия на „свободните, твърде свободните духове“, истинските „наследници на Европа".