Евтушенко

Поместваме в съкратен вид изказването на Евгений Евтушенко за съветската поезия, напечатано в списание „Молодой коммунист", кн. 10, 1962, под заглавие „Ние сме наследници на велика поезия". Изпускаме цялата част от изказването, посветена на руската класическа поезия, в която се срещат блестящи, проникновени характеристики на руските поети. Евтушенко е безспорно най-щедро надареният, най-яркият представител на младото поколение съветски поети, оформило се в годините след ХХ конгрес на КПСС. За неговата поезия са характерни остра чувствителност към гражданските и нравствени проблеми на социалистическото общество, младежка непримиримост към всякакъв Фалш, мъртва закостенялост и чиновническо високомерие. В нея звучат чистият глас на неподкупната правда, дълбока искреност и откровеност, гражданското вълнение на човек, вдъхновен от величието и светостта на комунистическия идеал. Последните му стихотворения „Страхове“ и „Наследниците на Сталин" свидетелствуват за гражданската зрялост имъжество на поета, за зоркия му поглед, за умението му да вижда нещата в тяхната същност и дълбочина и да се не бои да ни ги покаже. Тъкмо тези качества на неговата поезия събират винаги пълни аудитории и правят от Евтушенко любим пост на днешната съветска младеж. Статията на Евтушенко има пряко отношение към разговорите за младата съветска поезия и към общосъюзното съвещание на младите писатели в Москва през декември тази година.