Литературни списания от Франция, Италия, ГДР.

Известното френско прогресивно ме сечно списание за литература „Йороп", чийто дългогодишен директор (1949-1974) бе добре известният у нас публицист и обще ственик Пиер Абраам, починал по-миналата година на 82 години, ръководено днес от писателя Пиер Гамара като негов главен редактор, посвещава своята октомврийска книжка за 1975 на свободен Виетнам. Броят се открива с пътепис" на Пиер Гамара „От Ханой до Сайгон", в който авторът разказва в какъв аспект е видял новия Виетнам. След първите встъпителни бележки, в които ни съобщава впечатленията си от пейзажа, от ритъма и движението на живота в освободената страна, Гамара пише: „Всички, с които разговарях, не скриха нищо от съще ствуващите трудности и от огромните проблеми за разрешаване относно индустриализацията и разкриването на първични материали. Търсят се обаче всички пътища: дали се касае до основно или висше образование, до механика, научно изследване, гражданско строителство, медицинска помощ, урбанизъм. Моите събеседници говорят простичко, усмихват се, сякаш искат да се извинят за известни недоимъци, благодарят на работниците, на френските демократи, на френските поети за всичко, което са извършили в полза на виетнамската кауза..." Гамара описва посещението си в Ханой в жилището на председателя Хо Ши Мин. „Видях стаята - казва той, - където е склопил очи. Едно легло. Нощна масичка. Две карти на Виетнам, върху които е отбелязван напредъкът на побе доносната виетнамска армия. Малък вентилатор. Чайник, термус. Близо до вратата стар бастун с лебедова шия и каучукови сандали. Човекът с каучуковите сандали е живял тук, мечтал е, разсъждаватл е, ръковидил е. Чуден парк, който е бил някога обитаван от френския губернатор. Но човекът с каучуковите сандали не е искал да живее в големия масивен палат на колониалната резиденция. .. Чичо Хо си бе построил на брега на малко езеро в същия парк една скромна наколна Виетнамска къща от две стаи - спалня и работен кабинет. Той бе пожелал дървото да е по възможност най-евтино, мебелиров ката - най-скромна. Видях неговата маса, писалището му, последните четени книги и между тях, отбелязан с ръката му, броя от „Йороп", първия от 1961 г., посветен на виет намската литература. Тук през 1963 г. Хо Ши Мин бе приел Пиер Абраам, чийто образ и дело никой не е забравил... По-нататък авторът споделя радостта си, че през тази историческа година на освобождението на Виетнам е можал след Ханой да види Сайгон и по-добре да разбере болката от войната и от раздялата... Сайгон беше американска витрина, пише Гамара, френетично хоро на автомобили и на хонди, нощни клубове, хиляди проститутки, дрога, спекула, цяла една гнила и гниеща изкуствена икономика, основана на долара..." Френският автор разказва по-нататък някои любо питни подробности около онова, което е наблюдавал в своя маршрут из виетнамския Юг. За да завърша кратките си бележки, искам да припомня две мои посещения. В Сайгон посетих бившия дворец на Тхю на края на един булевард, на няколкостотин метра от който се намира един масивен бял билдинг - на американското посолство. Дворецът на Тхю е с приятна архитектура, с великолепни зали и апартаменти. Видях разкошната зала на Съвета, бюрото на дик татора и украсените със златни дракони кре сла. Видях залата за приеми на посланиците с велелепната си лакировка. Най-горе, недалеч от терасите за хеликоптери, има киносалон, бар, танцувална зала. Дворецът е притежавал специална радиостанция, 400 телефонни поста, някои от тях свързани пряко с американското посолство... Днес върху фасадата на двореца се вижда портре тът на засмения чичо Хо. Очеркът на писателя Жак Мадол допълва казаното от Пиер Гамара. „Днес виетнамският народ, пише Жак Мадол, енарод неза висим между другите независими народи на света. Той има своите специфични проблеми, които не произтичат само от войната, която е водил и спечелил с цената на толкова кръв и сълзи, но също от положението в Азия и в света, от собствените нужди и аспирации на Виетнам. Трябва да го обичаме заради самия него и да го познаваме. Няма по-добро средство за това от литературата и затова избора от произведения, частичен и непълен, който предлагаме днес на читателите на „Йороп", ни се струва особено подхо дящ.