Георги Бакалов и Трифон Христовски

Георги Бакалов е не само виден литературен критик и книжовник-марксист, но и обаятелна личност, човек с голямо сърце, отзивчиво за болките, страданията и копнежите на обикновените хора от народа. Пример за това може да бъде дългогодишното му приятелство и другарство с Трифон Христовски - неуморим обществен деец, борец за тържеството на комунистическата правда, публицист и писател. Трифон Христовски е роден на 24. І. 1905 г. в с. Радотина, Ботевградско. Още на седеммесечна възраст го сполетява голямо нещастие. Заболява от детски паралич, който сковава краката и дясната му ръка - те остават неразвити, с тънки кости, обвити само в сухожилия и кожа. Христовски не може да ходи, а се придвижва седнал, с помощта на здравата си лява ръка. Завършва второ отделение, като майка му и дядо му го носят на ръце до училището и обратно. Научава се да чете, да пише и се пристрастява към книгата. Чете всичко, което му попадне: художествена литература, научно-популярни трудове по география, история, естествознание. Любознателността му е безгранична. Чрез самообразование самоукият селски момък се издига до висотата на уважаван обществен деец. Христовски не само чете непрестанно, упорито, но и почва да пише статии и разкази. Осемнадесетгодишен, още с неоформен мироглед, той създава повестта „Не гасне", но не е уверен дали тя има художествена стойност, затова търси утвърден писател, който да даде компетентно мнение за творбата му. Случайно му попада адресът на посредствения писач Ив. Ан. Бунарджиев. Наивен и доверчив, Христовски му изпраща за преглед и преценка ръкописа на „Не гасне". В писмо от 15. П. 1924 г. Бунарджиев му отговаря, че е прочел ръкописа. „Сюжета (фабу лата) на разказа е отличен, обаче нямате стил, естетика, художественост, маниерност, колорит Въобще изразите ви са слаби и непълни. Ако Вие бихте се съгласили аз да използувам сюжета и го разработя и с това създам едно модерно художествено творение и го издам с мое авторско име, то в такъв случай изпратете ми една декларация в смисъл, че ми разрешавате издаването мое авторско име. "1 Бунарджиев отправя до Христовски и други писма с подобно съ държание. Най-сетне момъкът изпраща декларация, с която му разрешава да преработи „Не c гасне" в повест „Изменницата" и да я издаде под свое име. „Изменницата" излиза от печат. Трифон Христовски я прочита и остава изумен: това с неговата повест ..Не гасне", в която Бунарджиев е променил някои изрази, като ги енаправил пригладени, сладникави, високопарни. Това, в което Христовски е почнал да се съмнява, се потвърждава: той е попаднал на ловък измамник, на литературен търгаш. Христовски решава да се обърне за помощ към Георги Бакалов. В дълго писмо той му разказва за жестоката си участ, за желанието си да усвои теорията на научния социализъм, за лите ратурните си опити и за случая с Бунарджиев. Изпраща му ръкописа на своята повест „Не гасне иедин екземпляр от „Изменницата".