Съвременност и минало от Георги Пенчев

Литературният дебют на Георги Пенчев свидетелствува за безспорния му интерес 168 към съвременната ни романистика с историческа тематика. Той изследва нейната спе цифика, жанрова активност, мястото и значението и в съвременната ни литература. В четири самостоятелни глави авторът разглежда теоретическите проблеми на жанра, неговото осъвременяване или „модернизация" в съответните и разновидности (глава първа); изследва значението на историческия роман в контекста на съвременната идеологическа борба, като отделя специален разред за проучване на многолетната битка на Българската комунистическа партия за пълноценно отражение на родното ни минало в българската литература и изкуство (глава втора); в различни аспекти изучава човека и по-специално някои характерологични черти на българина в съвременния ни роман (глава трета) и накрая, в глава четвърта, подхваща разговор по актуалните въпроси на осъзнатия историзъм, които третира паралелно с редица проблеми и тенденции на социалистическия реализъм в развитието на българския исторически роман. Първото и най-общо впечатление от анализите и синтезите на автора есигурността, с която той поставя, решава и обобщава въп росите. Една постоянна стабилност съпътствува неговото изложение и стремежът да се привлече повече информация, на места дори излишна. Радостно впечатление прави и влечението на Пенчев към трудните теоретически проблеми. Без излишно да ги усложнява, той търси тяхното детайлно разчленяване, тематич но многообразие, разнопосочност и комплицираност. И с пристрастието на селекционер авторът пристъпва към точните решения, научно обусловени от критериите на марксистко-ленинската методология, от нейната безкомпромисна класово-партийна прин ципиалност. С подчертана дисциплина на ума и с интензивна мисъл търси точните измерения на фактите и най-верния ключ към тях за трезв реализъм в критическите оценки. В своя подход към литературните Феномени той пристъпва с подчертана взискателност и максимална точност в езика. Най-важното завоевание на критика е плодотворният му опит да навлезе в света на творческата личност и в сферата на нейните за кони. Домогнал се до тях, и без да подценява ролята на опита, таланта, мирогледа и умо настроението на писателя, Пенчев търси точните координати за правилното решение на основните проблеми, поставени в книгата И той ги решава, защото съблюдава тъкмо своеобразието и идейно-творческата позиция на твореца. Неслучайно в края на книгата си изрично подчертава: „Съвременността, разбирана като осмисляне на миналото от позициите на комунистическата идейност, се проявява и в идейно-творческата позиция на писателя" (с. 243).