Похвали за цар Симеон

В научната литература пръв руският учен К. Калайдович заговорва за прочутата Пох вала за цар Симеон - ранна проява на писаната славянска поетична реч. През 1824 г. в книгата си „Иоан Екзарх болгарский" (Москва, с. 102-103) той напечата текста на похва лата по нейните два преписа, намиращи се в прочутия Симеонов (Светославов) сборник от 1073 г. Оттогава тази поетична творба е предмет на научни занимания, свързани с очерта ване епохата на цар Симеон, с разцвета на българската литература през X в., с развитието на поетическия жанр в старите славянски литератури. Редом с това полагани са усилия за издирване нови преписи на похвалата. Вероятно този ход на научните изследвания е причина да не се обърне нужното внимание на един особено важен факт от живота на похвалата - 142 1 Ръкописът се съхранява в Москва - ГИМ, Синодална сбирка, № 161 (31). наличието на два нейни преписа в един и същ ръкопис, в Симеоновия сборник от 1073 г. и да се направят някои текстологични наблюдения. Цел на настоящото научно съобщение е да изнесе някои текстологични наблюдения, като се използуват и трите днес познати преписа на похвалата. Третият препис се намира в руски ръкопис от XV в., № 5/1082 от сбирката на Кирило-Белозерския манастир, л. 6 об (днес в Ленинград - ГПБ „Салтиков-Шчедрин"). Погрешно в научната литература е навлязла мисълта, че в Симеоновия сборник има само един препис на похвалата и че той е поместен в самото начало на ръкописа. Така се пише и в български, и в чужди публикации. А истината е, че в този сборник пох валата е преписана два пъти - веднъж в началото на ръкописа (л. 2), и втори път - в края на ръкописа (л. 26306-264a). Впрочем, както вече казах, това много добре е показано от Калайдович, който изнася тия подробности и точно обнародва двата текста. Калайдович пише: „Сей бесценный памятник найден мною (10 июня 1817 г.) между рукописями Воскресенской Новонерусалимской библиотеки... В предисловии (которое написано в четвероугольник, украшенном по полям птицами и другими изображениями), сходном с послесловием (л. 263 и 264), означены причины, по коим собрана сия книга. Помещаем и то, и другое: последнее расположено в виде стихов; а в первом, сплошь написанном, каждый стих отделен точкою (с. 102). Веднага след това в две колони той печата текста на двата преписа. Десетилетия по-късно, като описват Симеоновия сборник, Горски и Невоструев отново се спират на похвалата и дават някои нови подробности и наблюдения, засягащи двата нейни преписа. Те не говорят за похвалата като стихотворна творба, наричат я предуведомление“, „предисловие“, „подпись". Обнародват текста само на първия препис (л. 2), също без разбивка на стихове. Приемат мнението на С. Шевирев, според когото сборникът първоначално е бил написан за княз Изяслав: И как великимъ въ кназѣхъ в России в 1073 г. был сначала Изя слав, потом изгнавший его Святослав, и имя Святослава, как уже сказано, писано по скобленному, то очень вероятно предположение Шевирева, что рукопись первоначально писана была для Изяслава, потом уже досталась она Святославу, который и приказал по в торить туже подпись в начале рукописи, где его имя читается не по скобленному, и где изо бражен он сам со всем своим семейством. 1 2. Калайдович обнародва двата текста на похвалата в Симеоновия сборник, но не ги дава стих срещу стих, за да се види по-отчетливо общото и различието между тях. Това не правят по-късно и Горски и Невоструев. Тъкмо поради това тук давам текстовете на двата преписа успоредно по стихове.