Българи. Кн. III от Ефрем Каранфилов.

След големия успех на първите две книги от поредицата „Българи" естествен е инте ресът, с който беше посрещната третата. Замислена и осъществена като логическо продължение на предходните, тя постави важни характерологични проблеми, внесе свой, специфичен дял в изследванията на бъл гарската национална психология. Подобно на първите две части и тук. Ефрем Каранфилов не подбира личностите според историческото им място и значение, а се спира само на някои, останали в паметта му като „дълбоко преживяване“. Изборът не е случаен, защото автор с неговата историческа нагласа създава ярки произведения за онези герои и характери, които са успели да го развълну ват.. Непосредствените впечатления от личното му познанство с някои от героите придават допълнителна стойност на творбите. Но Ефрем Каранфилов не пише мемоари, а се интересува от въпросите на българския национален характер, и то съобразен с конкретната историческа действителност - времето на 30-те години. Всеки автор има любими проблеми, които разработва с интерес и увлечение. Героичната ипатриотичната тема са сред предпочитаните в творчеството на Ефрем Каранфилов. В първите две книги представените личности са предимно революционери и политически дей ци. Техните съдби авторът разглежда на фона на историческата обстановка, изпълнена с революционни борби, с остри социални и класови конфликти. Във всеки образ е тър сено ярко индивидуалното и същевременно - типично българското. Чрез тези личности авторът се стреми да разкрие ритъма в историческото развитие на нашия народ, но във вътрешен план. Такъв е подходът на твореца и в последната книга „Българи". Частите на трилогията се обединяват от стремежа на писателя да открие някои основни черти в националната ни психология чрез изследване на интересни индивидуалности, съчетали в себе си богатството и многообразието на българския характер. С майстора-есеист най-осезателно се сре щаме в първата книга, където основният тон 162 е повишено-патетичен, образите са ярки, монументални, изваяни със замах и въобра жение. Във втората книга все повече се засилва интересът на автора към същността на епохата. Представените личности са обрисувани по-плътно, с по-малко блясък, но с по-задъл бочена мисъл. В книга трета непосредственото. бурно чувство е напълно успокоено, но не и унищожено от аналитичния подход на писа теля. То остава като подводно течение и непрекъснато напомня за специфичния стил на Ефрем Каранфилов. Защото той умее да прочете една творба не само като критик, но и като поет, да види една картина като ценител на истинското изкуство и да предаде впечатленията си образно, увлекателно, с ерудиция и точно чувство за ценността на произведението. Тази способност ясно се откроява в тре тата книга „Българи", където герои са дейци на нашата култура: Владимир Димитров - Майстора, Илия Бешков, Николай Лилиев, Кирил Цонев, Стоян Загорчинов, Иван Хаджийски. Този избор, от една страна, улеснява автора - творецът по-вярно разбира света на творците, някои от които лично познава. Но за разлика от първите две книги тук стои трудната задача да се надникне в тайния свят на творческото съзряване на произведението, да се разкрие обликът не просто на българина, а на българина-творец, запазил моралната си устойчивост и вътрешна чистота в една превратна и буреносна епоха. Този под чертан интерес на Ефрем Каранфилов към високите нравствени добродетели, познат и от други негови книги, стремежът му към дълбините на духовния свят на героите е причина да се съберат външно толкова полюсни творци като Никола Вапцаров и Николай Лилиев, Владимир Димитров Майстора и Илия Бешков. Авторът не само навсякъде търси красотата и героизма, но и воюва за тях. Естествен е интересът му към Левски, Ботев, Бенковски, Яне Сандански, Георги Димитров, животът на които е изплетен от красиви и героични дела. В последната част на трилогията описваните личности са настрана от кипящия поток на революционните събития и едновременно са творци на нашата култура.