Литературни списания от Австрия и САЩ

Творчеството на австрийския белетрист Роберт Музил (1880-1942) е все още твърде слабо познато у нас. А наред с Херман Брох и Франц Кафка Музил е смятан за един от големите романисти на нашето време, за един от „тримата влъхви" сред първомайсторите на австрийската психологическа школа. Роберт Музил, който умира в емиграция, остави незавършен епохалния си роман „Човекът без качества" (1930-1943), където предлага проникновен анализ на духовния живот във Виена през годините между двете световни войни. Предстои романът да бъде издаден и у нас, затова смятаме за уместно да запознаем читателя с някои проучвания на тази гигантска по своя обем и съдържание творба. Волфганг Хедеке публикува в рецензираната книжка на сп. „Литератур унд критик статията си „Пътуване по ръба на възмож ното. Безумие и престъпление в романа на Роберт Музил „Човекът без качества". Щом като съществува чувство за реалност, би тряб вало да съществува и чувство за възможност, формулира авторът, използувайки една крилата фраза от първата част на Музиловия роман. А това е именно способността да се мисли за всичко онова, което също би могло да бъде, и съществуващото да не се приема за по-важно от несъществуващото. Такова едно чувство за възможното“ е в състояние да накара човека да види в нещата, от които хората се възхищават, нещо лъжливо, а в онези, които те забраняват, нещо позволено, или пък да намира и двете за безразлични. Такива хора на възможностите живеят уплетени в някаква тънка мрежа, в някаква мрежа от мъглявост, въображение, мечти и условности; на децата се казва, че тези хора са слабодуш ни, фантазьори, мечтатели и многознайковци или критикари, а иска ли някой да похвали тия глупци, нарича ги идеалисти". Ала областта на възможното обхваща не само мечтите на безволеви хора, но и още непро- будените намерения на бога"; едно възможно преживяване или една възможна истина притежават в себе си нещо твърде много боже ствено - полет и плам, градивна воля и съ знателен утопизъм, който гледа на действи 152 телността като на задача и обект за творче ската фантазия. Възможният, потенциалният човек може би ще извърши неща, които имат за него по-друго значение, отколкото за оста налите хора; той живее есеистично, хипоте тично, със склонност към всичко, което вът решно го уголемява, пък било то и забранено от морална или интелектуална гледна точка"; възможният човек се изживява сред една си стема от взаимозависимости, в която вече изобщо не съществуват свободни значения, каквито обикновеният живот приписва на човешките постъпки и качества; така неста билното притежава повече бъдеще от стабил ното. В това се изразява според автора прочутата утопия на Роберт Музил - интелек туалната мечта за възможния човек и Другия живот". Прекрачването на границите на реалното и даденото, проникването в забранени от „нормалността“ и „морала" области характеризират потенциалния човек, посочва Волфганг Хедеке. Който обаче поеме риска да извърши едно такова пътуване по ръба на възможното", може да се озове в сферите на безумието и престъплението. Така някои важни образи в Музиловия роман се сгромолясват от ръба на възможното в мрака на лудостта, порока и криминалността или пък в зони, където се смесват душевната обърканост и злодея нието. Целият роман е обгърнат от мрежа, изтъкана от действия, чувства, размишле ния и образи, проникнати от безумие и пре стъпление, подчертава авторът. Така напри мер героят Арнхайм вижда в своята колек ция от готически и барокови скулптури ня какво събрание на болни от кататония в психиатрична клиника"; същия Арнхайм смя та, че без философия днес само престъпни ците се осмеляват да вредят на други хора; героинята Диотима (иронично съответствие на възвишения образ от романа на Хьол дерлин „Хиперион") пък от своя страна подозира, че в епохата на пацифизма престы ниците ще намерят своето златно време. Нейният прозаичен съпруг, секционният на чалник Туци, нарича хората, приемащи до словно вечните истини, побъркани и на две места в романа твърди, че човек, пожелал да осъществи велики политически иден, трябва да притежава нещо от престъпника и неудачника.