зрелостта

Новаторите и търсачите, аргонавтите на похода за ново изкуство вървят срещу течението. Те учат своите съвременници на най-трудния навик - да разчупват традиционните представи, да свикват с непознатото и необичайното. Еренбург поздрави 80-годишния Пикасо за неговата младост. Най-сигурен белег за младостта на един художник са споровете, които се разгарят около творчеството му. Новаторството не обича Фанфарите на единодушното признание, то не търпи тамяна на юбилейните славословия. Неговата амбиция е друга: да раздвоява умовете, да ги сблъсква и по този начин да кара новите и неподозирани истини да фосфоресцират. Брехт е между големите явления на съвременното изкуство, които са много оспорвани и срещу които естетическата инерция дълго упорствува. Неговата стойност се утвърждава през съпротивата на каноничните мнения и традиционните вкусове. Подобно на други свои събратя като Маяковски и Пикасо, той цял живот предизвиква естетически смутове поради твърдото си намерение да обнови езика на вековното сценично изкуство, да задоволи потребностите на една научна епоха и на едно диалектическо мислене. Когато Брехтовият театър гостува в Москва или Париж, той не поражда със своите спектакли всеобщо одобрение и признание. Публиката е далеч по-единодушна и възторжена, като аплодира естрадните вечери на Вико Ториани или номерата на виенското ревю върху леда. След Брехт обаче остава нещо друго: неспокойството, продуктивната тревога, че се разчистват вехтории в театъра. Глупците се размърдват, съюзяват се рутинерите. След Брехт започват дебатите.

Когато отбелязваме кръгла годишнина, акцентът пада върху онова, което остава като влог в литературата ни. При Георги Цанев има предо статъчно върху какво да се поставят такива акценти. Неспокойната му творческа младост е свързана с подема на револю ционната ни литература. Той защити още с първата си статия (в. „Мла деж", 1922) интернационалната стихия на Смирненски, който като предан „син на народа“ възпя „въжделенията на цялото човечество" за повече красота и щастие. Буржоазните критици отричаха правото на поета да се превърне в „духовен водач, пророк и мълмач на своя народ", затова Георги Цанев, с присъщото му темпераментно перо заклейми безпристрастието на критиците, отровени от „предразсъдъците“ на стария свят: „Колко малко се интересуват тия господа от културата, която твори пролетариатът. А за отричане са готови винаги: подлеците лъжат, искрените не знаят, не познават, не разбират. Защото гледат през стъкла, покрити с праха на миналото. В своите пламенни статии от онова сурово и романтично време криce тикът насочва младите поети към „революционните борби за осъществя ване на комунизма“, към онези мечти и блянове, осветени от огромната заря на Октомври. Той изисква от тях да насищат своя стих с патоса на „героичното“, на „борческо то“, но на социална основа. Пледира за прякото им участие в борбата и в живота на отрудените хора, за да почувствуват и преживеят отблизо техните настроения, чувства, желания", за да ги „възсъздадат после искрено, естествено, без позиране“. Отрича безизразния патос, голата реторика, революционната фразеология, оскъдните чувства и настроения, липсата на убедителни образи. Ратува за проникновена поезия, която да сгрява душите и да чувствува от народа като „н е обходима, искрена из поведа. Мечтае за значителни художествени обобщения в литературата, за зрели творби, които да се запечатват в съзнанието и да разпалват въображе нието. Той възлага на твореца участта на неспокоен тръбач на своето време и изисква от него целия му творчески огън, цялата му вдъхновена душа, за да се превърне в достоен певец на своята класа, за да превъплъти в художествени идеи и образи огромния пролетарски идеал - комунизма. Като се възторгва от завоеванията на световния пролетариат, като сочи пътя на социалната поезия, Георги Цанев се обръща към младия проле тарски поет: „Бъди искрен, пиши, когато имаш какво да кажеш, когато не можеш да мълчиш - и ти ще дадеш ценни работи, поетични творения, които ще говорят на сърцата на другите това, що са дозели от твоето.“