Брехт

Проникването на Брехт в отделните социалистически страни има своята история. Първо дойде интересът към писателя като новатор, който къса с каноните и открива нови кръгозори пред революционното изкуство. Сетне - в различни интервали - последваха преводите и първите постановки на Брехтови пиеси. Днес вече преградната стена на някои догматични постулати, които не можеха да вместят Брехт в рамките на социалистическия реализъм, е окончателно съборена. Опитът на оригиналния драматург се изучава и обобщава. От фазата на догадките той преминава във фазата на изследванията, които целят да ни приобщят към всички ценности на съвременната световна литература. През последните две-три години в Съветския съюз се появиха задълбочени студии върху принципите на Брехтовото Творчество, наред с рецензиите за нови спектакли на Брехтови произведения в съветските театри. Преди няколко месеца читателите получиха и първата обстойна монография, посветена на Брехт. Нейният автор е Бернхард Райх, немски емигрант в Москва от 1926 година. Книгата на Райх, обемиста и документирана, придружена с фотоматериал от различни постановки на Брехтови пиеси, се отличава с няколко предимства. Тя е опит за солидно изследване и същевре менно личен спомен и лична оценка на Брехтовото дело. Нейният автор се е на- мирал сред обкръжението на младия Брехт в Мюнхен след Първата световна война. Той е наблюдавал първите му режисьорски прояви, запазил е лични впечатления за характеристика на Брехтовата ин- дивидуалност и метод на работа. Райх оба че не се е съблазнил от примамката да издържи целия си труд в субективен и мемоарен план. Той се е помъчил да про- учи и разтълкува всестранно Брехтовата театрална естетика, да вникне както в нейните В нейната теоретически положения, така и сценическа реализация. Той не се Всероссийское * Б. Райх Театральное - Брехт, очерк творчества, изд. 1960 година. Общество, Москва, 124 е задоволил само с анализите на отделнит произведения, а еобединил наблюдения си в специален раздел за театралната мисия на писателя-новатор. Така аналь тичното изложение не е попречило т и там да прозвучи личният акцент, соб ственият глас на изследователя.

Новаторите и търсачите, аргонавтите на похода за ново изкуство вървят срещу течението. Те учат своите съвременници на най-трудния навик - да разчупват традиционните представи, да свикват с непознатото и необичайното. Еренбург поздрави 80-годишния Пикасо за неговата младост. Най-сигурен белег за младостта на един художник са споровете, които се разгарят около творчеството му. Новаторството не обича Фанфарите на единодушното признание, то не търпи тамяна на юбилейните славословия. Неговата амбиция е друга: да раздвоява умовете, да ги сблъсква и по този начин да кара новите и неподозирани истини да фосфоресцират. Брехт е между големите явления на съвременното изкуство, които са много оспорвани и срещу които естетическата инерция дълго упорствува. Неговата стойност се утвърждава през съпротивата на каноничните мнения и традиционните вкусове. Подобно на други свои събратя като Маяковски и Пикасо, той цял живот предизвиква естетически смутове поради твърдото си намерение да обнови езика на вековното сценично изкуство, да задоволи потребностите на една научна епоха и на едно диалектическо мислене. Когато Брехтовият театър гостува в Москва или Париж, той не поражда със своите спектакли всеобщо одобрение и признание. Публиката е далеч по-единодушна и възторжена, като аплодира естрадните вечери на Вико Ториани или номерата на виенското ревю върху леда. След Брехт обаче остава нещо друго: неспокойството, продуктивната тревога, че се разчистват вехтории в театъра. Глупците се размърдват, съюзяват се рутинерите. След Брехт започват дебатите.

Неотдавна Минко Николов издаде своя ко това Минко Николов го върши на та нова книга, посветена на творчеството на Бертолт Брехт - най-значителния драматург от средата на ХХ век. Сам по себе си този факт показва колко важен е обекта на книгата, каква празнина запълва тази книга в съвременното ни изкуствознание. Трудът за Брехт беше необходим и заради редица безплодни спорове около методологията на Брехт, които все се въртяха около Брехт, около аритметическите задачи и никога не достигаха до сърцето, до смисъла на го лямото творческо дело. Тези разговори създаваха атмосфера на подозрителност във връзка с името на Брехт, правеха клюка от неща, за които трябва да се пише с истинския белег на уважението - въ трешната страст и гражданска убеденост Това го отбелязвам не само по повод книгата на Минко Николов, но и заради нещо друго. Заради онази научна добросъвестност, която трябва да присъствува при оценката на големите съвременни писатели. Вярно е, че Брехт не се побира в иглените уши на тесногръдието и ду шевната леност, но това още съвсем не означава, че ние трябва да лишаваме социалистическото си изкуство от един Велик творец. Брехт може би да не принадлежи към географската ширина, която ни е най-близка, но той е създание на същите онези сили, които обновяват кли мата, духа на нашето време. Борбата за Брехт, когато тя се води от марксисткритик, не е апология на плосък рацио нализъм, тя е само утвърждение на рационалното, духовното, активното комунисти ческо начало в драматургията на Брехт.