Младостта

Когато отбелязваме кръгла годишнина, акцентът пада върху онова, което остава като влог в литературата ни. При Георги Цанев има предо статъчно върху какво да се поставят такива акценти. Неспокойната му творческа младост е свързана с подема на револю ционната ни литература. Той защити още с първата си статия (в. „Мла деж", 1922) интернационалната стихия на Смирненски, който като предан „син на народа“ възпя „въжделенията на цялото човечество" за повече красота и щастие. Буржоазните критици отричаха правото на поета да се превърне в „духовен водач, пророк и мълмач на своя народ", затова Георги Цанев, с присъщото му темпераментно перо заклейми безпристрастието на критиците, отровени от „предразсъдъците“ на стария свят: „Колко малко се интересуват тия господа от културата, която твори пролетариатът. А за отричане са готови винаги: подлеците лъжат, искрените не знаят, не познават, не разбират. Защото гледат през стъкла, покрити с праха на миналото. В своите пламенни статии от онова сурово и романтично време криce тикът насочва младите поети към „революционните борби за осъществя ване на комунизма“, към онези мечти и блянове, осветени от огромната заря на Октомври. Той изисква от тях да насищат своя стих с патоса на „героичното“, на „борческо то“, но на социална основа. Пледира за прякото им участие в борбата и в живота на отрудените хора, за да почувствуват и преживеят отблизо техните настроения, чувства, желания", за да ги „възсъздадат после искрено, естествено, без позиране“. Отрича безизразния патос, голата реторика, революционната фразеология, оскъдните чувства и настроения, липсата на убедителни образи. Ратува за проникновена поезия, която да сгрява душите и да чувствува от народа като „н е обходима, искрена из поведа. Мечтае за значителни художествени обобщения в литературата, за зрели творби, които да се запечатват в съзнанието и да разпалват въображе нието. Той възлага на твореца участта на неспокоен тръбач на своето време и изисква от него целия му творчески огън, цялата му вдъхновена душа, за да се превърне в достоен певец на своята класа, за да превъплъти в художествени идеи и образи огромния пролетарски идеал - комунизма. Като се възторгва от завоеванията на световния пролетариат, като сочи пътя на социалната поезия, Георги Цанев се обръща към младия проле тарски поет: „Бъди искрен, пиши, когато имаш какво да кажеш, когато не можеш да мълчиш - и ти ще дадеш ценни работи, поетични творения, които ще говорят на сърцата на другите това, що са дозели от твоето.“

Новата книга на Любомир Тенев е всичко друго, но не и скучен, превзет и суховат разговор за изкуството на театъра. Критикът и тук разкрива най1 Македония, г. IV, бр. 2, 1869. 2 Македония, г. IV, бр. 10, 1869, 3 Македония, г. IV, бр. 30, 1870. силните си страни - способността да анализира и мотивира прецизно театралните явления, да усеща тънко изкуството. Последното качество дава несравнимо преимущество на Л. Тенев - да долавя отсенките на художествения факт, да прониква в неговата прозрачна и дели катна материя. В подхода на критика 167 съществува строгост, последователност, въпреки привидната лекота на езика. Тук не говоря толкова за педантична добросъвестност, а за вътрешно предразположение към остро и точно разкриване на явленията, към тяхното методично разнищване. Въображението в случая е насочено повече към вътрешните закономерности на спектакъла, образа, пиесата, а не толкова към случайни и игриви хрумвания.