литературни отношения

Въпросът за българо-украинските литературни връзки е твърде слабо разработен. Особено малко внимание е обърнато в статии и изследвания на българо-украинските литературни връзки след Освобождението. А тези връзки са твърде значителни. Те начеват още към края на миналия век и продължават и през периода на разцвета на критическия реализъм в българската литература, и по времето на различните модернистични течения в нея, и по времето на развитието и разцвета на социалистическия реализъм. Известни са фактите за излизането тъкмо в Украйна на български език както на произведения на български писатели-емигранти там след 1923 година, така и на преводни книги от съветската литература. Задача на настоящата статия е да се осветлят накратко литературните връзки на Петко Тодоров с украинската литература. В историята на българо-украинските отношения след Освобождението литературната дейност на Петко Ю. Тодоров заема видно място. Неговото сътрудничество с бележитата писателка Олга Кобилянска, поета-революционер Иван Франко, етнографа Владимир Гнатюк, кореспондирането му с писателя Васил Стефаник, познанството му Осип Маковей и с една от най-големите поетеси на Украйна - Леся Украинка са извънредно скъп принос в укрепването и развитието на културните връзки между българския и украинския народ.

В ръкописната сбирка на Института за българска литература при БАН се пазят около 300 писма на съветски писатели, учреждения и частни лица, адресирани до Людмил Стоянов. Връзките на Людмил Стоянов със съветската литературна общественост започват през 30-те години. На страниците на редактираните от него прогресивни периодични издания - сб. „Кормило“, „Щит“, „Литературен преглед" - се изнасят множество сведения за съветската култура и литература. Като представител на българските прогре сивни писатели Людмил Стоянов взема участие в международните конгреси на писателите в защита на културата - в Париж през 1935 и в Мадрид през 1937 година - и се запознава с редица съвременни съветски писатели. През 1936 година той е гост на Съюза на съветските писатели и има възможност да се запознае непосредно с всестранните успехи на социалистическото строителство, на съветската литература, на която става ревностен преводач и пропагандатор. След 9 септември 1944 година плодотворните връзки на Людмил Стоянов със съветските писатели продължават, укрепват и се развиват. Тук обнародваме в превод някои писма до Людмил Стоянов, изпратени между 1935-1956 година, които представляват интересни документи за българо-съветските литературни отношения.