70 години от рождението на Пантелей Зарев

Едва ли ще намерим по-подходящ герой за статия със заглавие „Драмата на критика" от Пантелей Зарев. В същност точно преди 25 години под заглавие „Мъките на критика“ излиза статия по повод книга на Борис Делчев. Автор на статията е П. Зарев. Още тук са заложени много от принципите на критическата му платформа, възгледите за критиката и критическото дело. Още тук се провиж дат черти от характера и стила и на по-късния П. Зарев. Изрази като „мъченическият подвиг на критика“ или житейската драма на критика" подсещат за една действително трудна съдба - съдбата на човек, който неотклонно следва призванието си... Биографията на акад. Пантелей Зарев е до голяма степен биография на кри тиката ни за последните три десетилетия. Макар да свързваме името му с „Панорамата“, с редица трудове от теорията и историята на българската литература, то неизменно ще ни подсеща и за битките, в които се раждаше новата оперативна критика, новото критическо мислене. И днес не губят актуалност думи като ..... раздвижването на критическия дух ще донесе раздвижване не само в литературата, но и в други сродни области на духовния живот“. След като е изтляла злобата на деня, ние вече можем да видим диалектиката на грешките, да се поучим от умението на предходниците в извличането на полезни зърна именно от неуспехите, от крушенията. Пак в цитираната статия ще прочетем безценни мисли за критицизма и самокритичността на критика, за принципиалността и вътрешната свобода, за чувството на сигурност и „убеждението, че ако сгрешиш, не ще е необходимо да си правиш харакири..." Още в тази статия П. Зарев изказа схващането си за единството, в което тряб ва да бъдат литературният историк и критикът. Него го дразнят разривът и обо соблението в областта на оценката: оперативният критик не може да не се инте ресува от историята на литературните факти и явления, както литературният историк не може да остане равнодушен и неутрален статистик на тия явления и факти, без да има поглед към актуалното им тълкуване и настоящия им живот. П. Зарев се придържа към оная критическа методология, която, без да изпуска из очи актуалния живот на художественото произведение, неговия социален смисъл, държи сметка за иманентната му естетическа стойност, мястото му в редицата на националните и общочовешките художествени ценности. Но П. Зарев отива още по-далеч в търсенето на синтетичен подход към литературните явления и факти. Той съумява, от една страна, да разчлени структурно важни детайли на литературната творба, от друга, да изкаже философско съждение за нея; да открие психологическите параметри на творческата личност, но в същото 22 1 Вж. стати ята „Мъките на критика". - Септември, 1956, кн. Х. време да изгради незабелязано нейния почти художествен портрет. Все в тоя ред на мисли трябва да изтъкнем и сполучливия опит напоследък, предприет от акад. П. Зарев, да бъдат изследвани неразчленимо, в тяхното идейно-творческо единство литература и народопсихология.

Редакцията на сп. „Литературна мисъл" има особени основания да поздра ви най-горещо акад. П. Зарев по случай неговия честит 70-годишен юбилей, да му изкаже своите сърадвания и благопожелания за по-нататъшна плодотворна дейност и жизнена бодрост, да изрази и признателността на хилядите читатели на списанието, които в продължение на четвърт столетие са намирали на страниците му осветлени в една или друга степен едни от най-актуалните въ проси на литературознанието. Именно акад. Зарев бе един от най-ревностните инициатори за създаване на едно ново специализирано литературоведческо списание още в първите месеци след историческия Априлски пленум на ЦК на БКП. И ето вече цели 25 години е неизменен главен редактор на „Литературна мисъл" - орган на Института за литература при Българската академия на науките. Под ръководството на П. Зарев и най-пряко участие в списването му списанието укрепна и се утвърди като авторитетен научен орган на националното ни литературознание, спечели интереса и уважението и на световната славистична и българистична мисъл, пък и на хората, които се занимават с по-общите въпроси на естетиката, на теорията на изкуството. „Литературна мисъл" стана истинска трибуна на новия етап в развитието на литературната ни наука, на обновителния априлски дух, който се утвърди в цялостния ни обществен и духовен живот и който дух изведе националната ни творческа мисъл на най-големи висоти, намерил въплъщение в непреходни естетически, научни и общокултурни ценности. Рожба на плодотворната априлска линия на партията, линия, обоснована иосъществявана с марксистко-ленинска далновидност от др. Т. Живков, редакцията на списанието осъзна своевременно и възприе тая линия, за да я реализира системно, последователно и неотклонно в своята организационно-ръководна и научнотворческа дейност. И тук именно заслугите на главния редактор П. Зарев са неоспорими, заслужават всякакво признание и най-висока оценка. В онези следаприлски месеци на 1956 г. не бяха мнозина, които вярваха, че все още малобройният в кадрово отношение Институт за литература при БАН ще може да организира и поддържа едно списание, което, провеждайки новата партийна политика в областта на духовно-интелектуалния ни живот, да поведе борба за преодоляване на догматизма и схематизма, на вулгарния социологизъм, на всевъзможните опростителски рецидиви, нанесли немалко вреди и в литературознанието, в мисленето и практиката на творческата ни интелигенция. П. Зарев бе един от онези, които разбираха жизнената необходимост от едно ново литературоведческо списание, което да обедини силите в национален мащаб, и се пристъпи към творческо обсъждане на многообразните проблеми, които стояха пред литературния и общокултурния фронт при създаващата се нова обществено-политическа атмосфера, предлагаща условия за преодоляване на всякаква догматика и разгръщане на научни дискусии.