Априлският дух а съвременната българска литература

Вече тридесет години всяко завоевание на творците от националния културен фронт е дълбоко свързано с атмосферата на трудово дръзновение и интелектуално напрежение, което придава неповторимост на Априлския социалистически делник. Периодът на култа към личността със своите методи на Ръководство бе задръжка за развитието на духовните сили на народа ни, грубо нарушение на ленинските норми и в областта на културата, но това състоя ние в нашия културен живот бе прекъснато с Априлския пленум. Колективното съзнание на Партията - този висш, съвършен организъм, въплъщение на най-хубавото, акумулирано в родовата памет, на висшите добродетели на класата-победителка в историческия двубой с епохата - мъдро ръководи нашето общество, предлага революционни открития за същността на съвременния свят и стимулира социалната активност на съвременника. Няма съмнение, че писателите като сплотен отряд от комунисти-ленинци, не само възприеха градивността на априлската партийна линия, но и с гражданска доб лест, с комунистическа честност и непримиримост, с художествена проницателност допринесоха много за обогатяването и задълбочаването прекъснато обновяваща се „харта" за национално развитие. на тази неВ своята знаменателна реч пред отчетно-изборното събрание на Съюза на българските писатели (8 април 1958 г.) другарят Тодор Живков каза: „Повече между народа, по-близо до живота - ето какво е необходимо сега наймного на нашата творческа интелигенция, на нашите писатели, художници и композитори. " Тези думи най-синтезирано и ярко разкриват дълбоко демократичната същност на априлската партийна културна политика, в тях се съдържа найзначимата истина на социалистическото изкуство - неговият народностен характер, неговата неразривна връзка с животрептящите проблеми на съвремието.