кореспонденцията

Литературното наследство на Боян Пенев не е събрано и систематизирано. Осемдесетгодишнината от рождението на големия наш литературен историк и критик трябва да бъде повод да се върнем към това наследство, да издирим ценното в него, което ще ни ползува в по-нататъшната ни работа. Делото на Пенев е сложно и противоречиво. В него методът на сериозния учен, на литературния историк и ерудит се съчетава със субективистичните увлечения на кри тика, който неведнъж е краен в изводите си, пристрастен в нападките си. В работите на Пенев обаче винаги, и когато те не издържат проверката на времето, ще ни прави впечатление личността на автора, категорично изявена и самостоятелна, всестранно под готвена и артистична. Цялостната оценка на Пеневото дело тепърва ще се извърши и тя ще бъде важен момент от общите усилия за усвояване на всчко положително и зна чително в нашето литературно наследство. В настоящата книжка списание „Литературна мисъл" публикува няколко писма от кореспонденцията на Пенев до неговата съпруга, поетесата Дора Габе. Писмата имат двояко значение. На първо място, те са документ за характеристиката на Пене вата личност. В тях се съдържат сведения за отношението на Пенев към важни обще ствени въпроси (например писмото от 22 септември 1912 г., написано по повод моби лизацията на Пенев през Балканската война), личи широтата на неговите интереси, специалната му литературна и музикална култура. Писмата отразяват и отличителния негов темперамент и стил. На второ място, писмата дават ценен материал за някои тогавашни литературни отношения. В тях се преплитат имената на Яворов и Пенчо Славейков, с които Боян Пенев поддържа близък контакт. Пеневото отношение към Яворов не е свободно от известно пристрастие, което се долавя както в категоричните мнения за нравствения лик на поета, така и в явно несъстоятелните гледища за Яворовата натура като непроменлива даденост" или за поводите Яворов да напише "В полите на Витоша". Но нашата Литературна наука е длъжна да познава по източници тогавашния литературен живот, независимо на какви субективни и неправилни моменти в тези източници тя ще се натъкне.

Епистолярното наследство има, както е добре известно, важно значение за осветляване личността на даден обществен, политически или културен деец, за разкриване на неговия ду шевен мир", подбудите на действията му и т. н., както и за попълване празнотите или за изпра вяне на допуснатите неточности в неговата биография. Това важи особено за периода на формирането, съзряването на творческата личност, за който период обикновено има твърде оскъдни или несигурни сведения. Оттук и оправданият интерес, който се проявява към кореспонденцията на изтъкнати личности както от страна на изследователя, така и от страна на широкия кръг читатели.