Литературни списания от ЧССР и Австрия

Традиционно е мнението за задължеността на българската литература в една или Друга степен спрямо други литератури. Но понякога има възможност да наблюдаваме и обратния случай. Сп. „Ческа литература", орган на Института по чешка и световна литература към Чехословашката академия на науките, помества статията на проф. Зденек Урбан „Нерудовата арабеска „За Лоретанските камбани" в поетичната парафраза на Е. Багряна", показваща творческия принос на Багряна спрямо творбата на големия чешки реалист Ян Неруда (1834-1891). В същност става въпрос за стар литературен спор у нас, който надхвърля локалното си значение и се превръща в момент от традиционните българо-чехословашки литературни отношения. През 1928 г. под влияние на споменатата арабеска Багряна написва поема „За камбаните на „Св. София". С чешкото произведение тя се запознава под влияние на Б. Пенев и е впечатлена от дълбоката човечност, от апотеозата на силата на майчиното чувство и подчертания социален контекст в историята на бедната жена, губеща своите деца по време на чумна епидемия. Излиза нето на поемата на Багряна в сп. „Златорог" не е посрещнато добре от българския литературен печат, уплетен в поредния двубой. О. Дейкова и Ив. Радославов излизат със статии, съответно в „Хиперион“ и „Наковалня", още през същата година, в които обвиняват поетесата в плагиатство. 3. Урбан е напълно убеден в художествените качества на поемата; според него смяната на локалното у Багряна повишава оригиналността в творческия подход при избирането на сюжета. Спазването на традициите на българското народно творчество - органически присъщо за Багряна - умело подчертава баладичния елемент в арабеската: идването на чумата. Изводът е, че поетичната парафраза на Багряна е художествено адекватна на Нерудовата проза със своето многообразие и спазване на законите на лиро-епическата поема. В такива случаи съвсем естествено е ар- битражът да бъде поет от излъчващата ли тература. По време на излизането на поемата обаче чешкият литературен печат почти не взема отношение. Затова Урбан в заключение 124 призовава чешката страна да плати своя дълг към произведението на Багряна, изда вайки го в подходящ превод, като по този начин допълни облика на поетесата с нейни ранни творби, а също и за осветлението на интересен момент от литературните връзки Между нашите народи. В авторитетното списание „Славия", ор ган на чехословашките слависти, Зд. Урбан дава с фактологическа последователност данни за престоя на Иван Вазов в тогавашна Чехия - неизвестен факт от неговата биография. След упорита работа в традиционно изчер пателните архиви на австроунгарската полиция чехословашкият българист открива в списъка на гостите в известния курорт Карлови вари името на журналиста Иван Вазов от София (записан така явно по съображения за инкогнито), престоял в хотел „Баварски двор" от 12.VIII.1898 г. две седмици, след което отива в Прага - хотел „Виктория", - където смята да остане първоначално 3-4 дни, но остава 11 дни, заминавайки оттам за Виена. Вазов задълбочава своите представи за страната, придобити от многобройните му чешки приятели в София. С острото си око вижда различията между освободена Бъл гария и средноевропейския начин на живот. Престоят в Прага допълва материала за романа „Маргарита", останал недовършен, изграден главно от разкази на живелия дълго в Чехия В. Д. Стоянов за любовта му към чешката оперна певица Маргарита Киоткова. Въз основа на пражкия престой на Вазов Урбан обяснява приведения от него чудесен цитат - описание на Прага, за който се смя таше, че е почерпан от непреки впечатления: ,, Той гледаше от тоя висок рът, замислен, на старата чешка столица, овдовялата след Бе логорската битка хубавица, кацнала живо писно въз чаровни брегове и хълми; той гле даше широката Вълтава, в която падаше сянката на стария величествен Карлов мост, почернял от върволяк, гледаше древния Вишеград, строг и усамотен на хълма си, от величествените зидове, кули и храмове на който вееше романтизмът на средните векове (Събр. съч. в двадесет тома, Т. 9. С., 1955, c. 173).