Резюме
За литературната критика той твърде дълго беше най-малкият брат от народните приказки“. „Но парадоксалното е - ще признае в спомените си к Константинов, - че сами другите братя го смятаха за по-голям от тях - и Димчо Дебелянов, и Николай Лилиев, и Христо Ясенов, и Георги Райчев - всички от онова творческо поколение, което дойде след П. П. Славейков, Яворов и Кирил Христов и на което той беше стожерът. А серафичният Николай Лилиев с удивление и синовна признателност ще каже: „И не е ли някак странно: най-самотният поет, който сме имали, бе станал нещо като духовен баща на неколцина млади.. ., които възпита в своето училище за скромност. „Бащата“ съпътствуваше в Стара Загора и в София Георги Райчев, от „бащата" диреше съвети Димчо Дебелянов; „бащата" чакаха да чуят и тогавашните най-млади - Константин Константинов, Никола Янев, Петко Атанасов, Георги Машев, Коста Кнауер. "2 Така е било някога. Днес мнозина знаят Димитър Подвързачов единствено като образцов преводач на руската класика - Гогол, Лермонтов, Толстой, Гри боедов, Достоевски... И само толкова. Справедлива е, мисля, оценката на Христо Радевски, че с „гражданското си поведение той сам даде известен повод за временното си забвение". Човекът Подвързачов невинаги е живял в съгласие с твореца Подвързачов, но ние наистина Нямаме никакво право „заради прижизнените му заблуждения да се откажем от ценното, което ни еоставил. В културната история на един народ нищо не бива да бъде забравено, никой не бива да бъде забравен. Трябваше ли да чакаме строгият съд на времето да спаси най-ценното в разноликото творчество на Подвързачов, та да разберем, че то е имало и има какво да каже на нашия днешен ден? И докато критическото съзнание все още хамлетовски мъдрува „да бъде или да не бъде“, неговата лирика, неговите сатирични стихове, басни, фейлетони, публицистика, мисли и парадокси мълчаливо търсят своето място. По мое дълбоко убеждение най-ценното в творческата биография на Ди митър Подвързачов след войните, а и в цялостното му развитие като сатирик са неговите басни.
Баснописецът Подвързачов
-
Обхват на страниците:64-74Брой страници11ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Вихрен Чернокожев
- Инверсия:
-
Е-поща
-
ИнституцияInstitute for literature, BAS
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеЗа литературната критика той твърде дълго беше най-малкият брат от народните приказки“. „Но парадоксалното е - ще признае в спомените си к Константинов, - че сами другите братя го смятаха за по-голям от тях - и Димчо Дебелянов, и Николай Лилиев, и Христо Ясенов, и Георги Райчев - всички от онова творческо поколение, което дойде след П. П. Славейков, Яворов и Кирил Христов и на което той беше стожерът. А серафичният Николай Лилиев с удивление и синовна признателност ще каже: „И не е ли някак странно: най-самотният поет, който сме имали, бе станал нещо като духовен баща на неколцина млади.. ., които възпита в своето училище за скромност. „Бащата“ съпътствуваше в Стара Загора и в София Георги Райчев, от „бащата" диреше съвети Димчо Дебелянов; „бащата" чакаха да чуят и тогавашните най-млади - Константин Константинов, Никола Янев, Петко Атанасов, Георги Машев, Коста Кнауер. "2 Така е било някога. Днес мнозина знаят Димитър Подвързачов единствено като образцов преводач на руската класика - Гогол, Лермонтов, Толстой, Гри боедов, Достоевски... И само толкова. Справедлива е, мисля, оценката на Христо Радевски, че с „гражданското си поведение той сам даде известен повод за временното си забвение". Човекът Подвързачов невинаги е живял в съгласие с твореца Подвързачов, но ние наистина Нямаме никакво право „заради прижизнените му заблуждения да се откажем от ценното, което ни еоставил. В културната история на един народ нищо не бива да бъде забравено, никой не бива да бъде забравен. Трябваше ли да чакаме строгият съд на времето да спаси най-ценното в разноликото творчество на Подвързачов, та да разберем, че то е имало и има какво да каже на нашия днешен ден? И докато критическото съзнание все още хамлетовски мъдрува „да бъде или да не бъде“, неговата лирика, неговите сатирични стихове, басни, фейлетони, публицистика, мисли и парадокси мълчаливо търсят своето място. По мое дълбоко убеждение най-ценното в творческата биография на Ди митър Подвързачов след войните, а и в цялостното му развитие като сатирик са неговите басни.