Литературни списания от ГДР и Италия

Твърде интересна в рецензираната книж ка е статията на С. Щрелер „Хашековият „Швейк" и Брехтовият „Швейк през Втората световна война". Сравнителното проучване на двете известни творби хвърля светлина върху някои проблеми на съвременните дире ния в компаративистиката. Швейк на Хашек е образ със световнолитературно измерение, отбелязва авторът. Като тип той се разполага в непосредствена близост до испанския Пикаро, Ойленшпи гел и Санчо Панса на Сервантес. Но той израства от конкретните исторически усло вия, при които живее като чех в Дунавската монархия и сред които трябва да си пробива път, за да оцелее. Неговите хитрости, обе зоръжаващата му наивност, деморализиращото му въздействие върху всякаква военна дисциплина представляват средствата на обикновения или, както казва Брехт, на „малкия" човек да се справи по свой начин с бюрокра тизма, нехайството и гнилостта на полицейския потиснически апарат. Поведението на Швейк се определя от житейския опит на един полупролетаризиран дребен буржоа, който се задържа на повърхността посредством случайни сделки и върви напред, без да гледа далеч в бъдещето, без никакви планове и намерения. Животът „ден за ден" произтича при него не от някакво нещастие, както е при испанския Пикаро, а от стоическото му държане спрямо едно общество, което не се интересува от човека. Швейк не е нито революционер, нито национален герой, той изобщо не е герой, подчертава авторът. Една от функциите му в романа е по-скоро да разобличава фалшивия героизъм и празната фразеология. Но Хашек извършва това по особен начин. Неговият Швейк изпълва всич ки кухи фрази с привидна сериозност. Той подробно обосновава необходимостта от оче видната безсмислица. Утвърждава я в такава степен, че предизвиква колебание и недо верие. Поведението му се схваща като иронично, но то е открай докрай наивно. Честност и добродушие лежат в основата на неговото въздействие върху околните. Понякога Швейк разбира, че нещо не е напълно в ред, но най-често той дърдори своите глупости 154 поради удоволствието от дърдоренето, не само събеседниците му, но и читате не проумява дали това еистинска или прест рена наивност. Първите скици, които Хашек права своя герой, датират от 1911 г. Едва едно сетилетие по-късно, след края на Първ световна война, Хашек отново се заема образа на Швейк. Собственият му фронтов опит - отначало като наблюдател на вос ната истерия в цивилния живот, а после войник, който преминава при руснаците служи в чехословашкия легион, - и пре вяванията му след завръщането в родин се отлагат в „Приключенията на добри войник Швейк". Тук героят му придоби някои нови черти. Най-ярката от тях сно вата бъбривост, посочва авторът. Той удържимо обяснява с помощта на всевъзможн примери различни случки и събития, ты че събеседниците му загубват всякакво само обладание. Тази бъбривост е неговото оры жие, посредством което той обърква око ните и успява да принуди клиентите си купят някое откраднато куче. За Хашек бъб ривостта на Швейк е типична за обикновени човек, който се опитва да разбули истинско то лице на управляващите и силните на ден Така постепенно се изобличава тъпотата превзетостта на различни представители монархията и армията - генерали и вис офицери, лекари, полицаи и др. Не са пош дени и „бойните другари" на Швейк - доброволецът Марек, който постоянно ле в ареста, нито сапьорът Водичка с неговать неприязън към унгарците. Всички обра от романа са в по-голяма или по-малка с пен карикатурни, но наред с това по особе начин човечни и правдоподобни.