Критическият

Настоящата работа не е литературно-историческо изследване, макар че нейните примери проследяват мястото на рецензията в критическата дейност на някои от най-изтъкнатите български критици между двете световни войни (Георги Бакалов, Владимир Василев, Васил Пундев, Георги Цанев, Иван Мешеков, Тодор Павлов). Тя не би могла да бъде литературно-историческа сту дия, защото едно изследване на състоянието на рецензията изисква по-задълбо чена историко-изследователска основа, разглеждане на цялостния литературен процес, състоянието на литературната периодика, идейно-художествените те чения и групировки, функцията на рецензията в критическия и литературен живот, състоянието на другите критически жанрове, а също така да обхване поне по-значителните представители на рецензентска дейност в посочения период, които съвсем не се изчерпват с изброените имена. Но с интереса си към по-малко проучени автори (Вл. Василев. В. Пундев, Ив. Мешеков, отчасти Г. Цанев) или на не така добре позната част от дейността на други автори (рецензията в творческото дело на Т. Павлов) тази работа подчертава един вкус към литературно-историческо изследване и представя тезисно изложение на една по-пълна бъдеща студия. Делото на други рецензенти от същия период не е засегнато или защото тяхната представителна литературна дейност не е от критически тип (Гео Ми лев, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев; редица от т. нар. пролетарски пи сатели през 30-те години, както и някои от новото поколение писатели, появили се в края на този период), или защото интересите им се придвижиха от оперативната критика към литературната история (Петър Динеков и др.), или защото, макар и с обемно и значително критическо дело (Д. Б. Митов, Георги Константинов и др.), техният критически опит не е релевантен в кон текста на настоящата работа. Тук липсват и критици като Борис Делчев, Пантелей Зарев и др., които са започнали своята критическа дейност през този период, но делото им по същество принадлежи на следния литературноисторически етап. В тази работа ще бъде разгледана функцията на рецензията в критиче ската дейност на изброените критици от този период. Мястото на рецензията в цялостното авторско дело на посочените критици е различно. Рецензентската дейност е основна и определя критическата същност само на Георги Цанев. По-малък количествен обем тя има в критическото дело на Владимир ВасиЛев и Иван Мешеков. У Васил Пундев тя е само елемент в една по-широка кри10 Сп. Литературна мисъл, кн. 3 145 тическа структура, която по своята насоченост има смисъл и на своеобразна литературно-историческа дейност, а у Тодор Павлов (чието значение в нашата култура е преди всичко като общественик, философ и теоретик на изкуството за разлика от досега споменатите, които са типични критици по професионал ната си насоченост) рецензията е „естетика в действие", оперативно приложе ние на философско-теоретическите му възгледи за изкуството и функцията му в обществено-историческия процес. В този смисъл със съсредоточаването си върху въпроса за функцията на рецензията в едно лично критическо дело и определяне чрез това на индивидуалната му критическа същност тази работа ще бъде твърде тясно професионално специализирана. Тъй като обемът на работата не позволява по-цялостно анализиране на връзката на поставения проблем с по-широк обществено-литературен контекст, а не може да не се изтъкне неговото решително значение за развитието на критиката, достатъчно е да се даде само характерен пример от обществено-лите ратурния живот, в който влиянието на обществения контекст е определило съществени моменти в конкретната критическа практика. Поезията на Смирненски например бе пробният камък, който определи разположението на кри тическите сили в два лагера: от една страна - Владимир Василев и Васил Пундев, от друга - останалите разгледани тук критици. С едно чувство за литературна традиция, насочващо ретроспективно критическото им внимание, първите двама критици, лишени от верен усет за обществено-литературните перспективи, се оказаха откъснати от развитието на литературно-историче ския процес и това бе във вреда на оперативната им критическа практика и литературно-исторически авторитет. У останалите критици, у които при съствуваше усет за тази перспектива, потвърдена сетне и от историята, това се оказа плоден стимул за рецензентска дейност, което особено се потвърж дава от критическия опит на Тодор Павлов.

През януари 1975 г. редакцията на ЛМ покани литературни критици от различни поколения на разговор върху поезията и критическия отзвук за нея по повод стихосбирките, статиите рецензиите, появили се през последните години и най-вече през 1974 г. LUC и На нашата покана се отзоваха Емил Петров, Борис Делчев, Иван Сарандев, Атанас Свиленов, Никола Георгиев, Стефан Елевтеров, Ваня Бояджиева, Здравко Чолаков. Заседанията бяха ръководени от Стоян Каролев. Изказаха се също и Стоян Каролев, Атанас Натев, Христо Йорданов, Йордан Василев от редакцията на Лм. Независимо от спектъра на мненията в един разговор не могат да се изчерпят и дори да се засегнат всички съществени проблеми на съвременната българска поезия. Причините за това са от различен характер. Повод за нашата дискусия са книги, излезли през последните еднадве години, а в този период мнозина видни поети не са издавали сбирка. В разискванията около кръглата маса участвуват критици, всеки от които има своите предпочитания, виждания и оценки. Колкото и да се стреми редакцията да постигне широта и обективност чрез множествеността на мненията, това не е напълно осъществимо. Макар да се изтъкнаха някои от характерните черти на съвременната наша поезия, останаха неотбелязани други съществени нейни особености, проявили се през последните години. Почти всеки от изказалите се критици акцентува ше върху теоретични въпроси или поети, които в момента го занимават, и това създава динамика на разговора, но, от друга страна, го субективизира, води и до повторения на едни и същи имена. Редакцията на ЛМ смята, че стенограмата от проведената среща с участието на 12 души критици допринася за съсредоточаването на интереса към съвременната поезия, макар да не обхваща нейното многообразие. В момента в нашата литература творят поети от няколко поколения и образуват богата стилова палитра: Д. Габе, Е. Багряна, Хр. Радевски, Ат. Далчев, Кр. Пенев, Д. Пантелеев, В. Петров, Б. Божилов, Ив. Пейчев, Д. Методиев, Р. Ралин, П. Матев, Ал. Геров, Вл. Голев, Ив. Давидков, Л. Левчев, Сл. Хр. Караславов, А. Германов, E. Евтимов и мнозина други. Редакцията на ЛМ има намерение да превърне разговорите от този род в традиция на списа нието и по този начин да съдействува за по-пълно обхващане на литературния процес от страна на критиката. Надяваме се, че в нашите периодични обсъждания ще взимат участие все повече гласове. Готови сме да дадем място на породени от публикацията на стенограмата възражения, допълнения или нови мнения, както и на статии върху проблемите на съвременната ни поезия. Поместваме стенограмата от разговора с малки съкращения.