Литературни списания от Франция

„Магазин литерер" е едно от сравнително новите френски периодични издания, което чествува неотдавна двестотния си брой. Той бе посветен на един крупен проблем от на шата съвременност: криза на обществените науки: политическа икономия и история, етнология и лингвистика, социология и религия. Главният редактор на изданието ЖанЖак Брошие, изтъкнат писател и журналист, участвува активно в списването на „Магазин литерер", в което ръководи литературната рубрика „Кроник дю каприкори". Горещ почитател на Жан-Пол Сартър, Брошие му посвещава в този юбилеен" брой интересен „подлистник", с който представя двата тома (издание на „Галимар") на посмъртния Сартъров труд „Писма до Кастор и до неколцина други". За хората от моето поколение - пише Брошие, - възпитани в сартъровска атмосфера, това, което авторът на „Битие и небитие казваше, мислеше, важеше за нас преди всичко друго, тъй като Сартър беше за нас писател, философ, моралист, човек на театъра, автор на манифести..." В писмата на Сартър виждаме всекидневния човек, загрижен за бельото си, за цигарите си, за книгите, които иска да чете, загрижен за това, което той и за онова, което тя (тук се визира Симон дьо Бовоар) пише, вълнува се и за това, какво мисли Жан Полан или Брис Парен (видни сътрудници на сп. „Нувел Ревю Франсез") за успеха на пиесите и романите му. Сартър е представен не като гра фоман, както някои злонамерени автори разпространяват охотно, а като писател, който пише с лекотата, с която диша, като си слу жи едновременно с всички регистри на писа нето - записки, писма, романи, философия, изграждайки в 200 страници от една случка, от едно произшествие, от една подробност, цяла теория за преходността (temporalite) или за прочутата разлика, развита в съчине нието „Битие и небитие", между мотивите" и подтиците" (mobiles) на един акт. Разбираме по този начин, пояснява Брошие, защо Сартъровата философия е имала такава стой ност, защо при Сартър думата феноменология придобива целия свой смисъл, като писателят извежда винаги от реалното, най176 достъпното, разбираемото, затова и Арон (Раймонд), говорейки за Сартър, подчертаваше тази негова изключителна способност да изобретява концепти (inventer des concepts). Като четем писмата до Кастор и до други адресанти, виждаме по един почти единствен маниер страстта - шизофренична или параноична според темпераментите, — която ов ладява или движи един писател... Когато Сартър пише „Думите“, казва Брошие, вла гайки в писането целия свой талант, имаме впечатлението за една постройка, която пра ви, за изграждане в система на своето дет ство и посредством него - на всички детства. Независимо дали говори за детето Бодлер, за детето Жене или за детето Сартър. Единствени без съмнение са различните обстоя телства, но окото на анализатора, строежът на думите, гледището са същите. Когато ЖанПол Сартър пише на Симон дьо Бовоар, нищо не струва повече от тази красива инте лектуална постройка, или по-скоро пробле мът е известен. Една биография положително се създава, но става по спонтанен начин без нарочна мисъл за това.