Подвигът на Георги Димитров и световната обществена и литературна мисъл

Ако поетите по света продължават да преоткриват и величаят подвига на героя от Лайпциг 1933 на петдесет езика, то е, защото дълбоко докосва сърцата им, искрено ги пленява и вълнува, пречиства и извисява... А не е леко да се постигне този подвиг като изстрадано изживяване, като жертвено състояние на духа. Но веднъж преоткрили саможертвата в подвига на огнения пророк", още по-трудно им е да се освободят от магнетичната сила на обаянието. А камо ли да забравят пророчествата на работническия Проме тей, предупредил света, че фашизмът съвсем не е само антикомунистически, но и дълбоко антинароден и античовечен, че „нацизмът значи война"... По този начин Димитров защищава смисъла и съдържанието не само на своя живот, но и на цялото човечество... Духовният престиж и личната саможертва удивляват комунистите и трудовите хора по света, които коленичат пред под вига му, защото съзнават, че този велик работник воюва за всички хора и народи; обрича себе си, за да превърне живота си в радост за всички, в щастие на за всички... Така революционният подвиг на този изключителен Човек, „червения гений", прераства в духовно сияние, в светлина, в трайна красота и поезия. А името му - в легенда, в символ на героичното и на най-хуманното в пролетарската борба, в ярко въплъщение на активистичното човеколюбие и на идеала за личност с комунистическа нравственост. Заради това в „Скамейка на смъртта" (1934) Самед Вургун нарича пролетарския вожд спътник на слънцето"... Димитров не е поет, но той е пълноценен творец с дръзновението на „безумно храбрите", достойни единствено да бъдат „славени и възпявани", по думите на М. Горки, за когото победителят от Лайпциг е „образцов революционер-болшевик". Днес безсмъртните уроци от Лайпцигската епопея се изучават и удивляват света, защото са оригинален влог във великата Илиада на комунистическото и работническото движение... Те печелят възхищението и за нещо друго: Димитров създава мъжествен еталон за комунистическо поведе ние и държание пред съда на насилието и като светъл характер излъчва красота, твори поезия на подвига, и то с езика на истинското изкуство... Сега можем да разберем изцяло дълбоката мисъл на Т. Ман, който ни доверява: „Ние се възхищаваме от изкуството, когато то умее да говори с езика на живота. Но ние още повече се възхищаваме от живота, когато той, без да съзнава това, говори с езика на истинското изкуство." А комунистът Димитров отлично съзнава какво върши и в името на какво го върши.