надежда

Преди две години нашата столица бе домакин на Международната среща на писателите, преминала под девиза „Мирът - надежда на планетата". Отзву ците от този внушителен форум на творците от цял свят още не са заглъхнали, а София отново прие гостоприемно писатели от различни страни и континенти, дошли да изразят категорично волята си - и волята на своите народи - да живеят в мир. Във Втората международна среща на писателите София, 1979 взеха участие много изтъкнати творци от цял свят: Азис Несин - Турция, Алдо де Яко - Италия, Александър Минковски - Полша, Александър Михайлов - Комитет за европейска сигурност и сътрудничество, Андре Стил - Франция, Анхел де Лера - Испания, Балаш Сапанош — Унгария, Благоя Иванов - СФРЮ, Васил Биков - СССР, Василий Белов - СССР, Владимир Солоухин - СССР, Демирташ Джейхун - Турция, Джон Коломбо - Канада, Джон Чийвър - САЩ, Джордже Маковеску - Румъния, Дино Фльмънд - Румъния, Дюла Чак - Унгария, Евангелос Лазос - Гърция, Ейдриън Мичъл - Великобритания, Ели Пеониду - Кипър, Ема Смит - Великобритания, Ервин Фишер - ФРГ, Жаумъ Фустер - Испания, Имре Добози - Унгария, Йежи Скурницки - Полша, Йоан Григореску - Румъния, Йоахим Новотни - ГДР, Йозеф Рибак - ЧССР, Йозеф Нонешвили - СССР, Казимеж Кожневски - Полша, Камило Хосе Села - Испания, Ласлофи Аладар Геза - Румъния, Ласло Керн - Унга рия, Ларш Юленстен - Швеция, Леслав Бартелски - Полша, Луиджи Малерба - Италия, Марио Болдзони - Италия, Миклош Вереш - Унгария, Милан Крал - СФРЮ, Никос Папас - Гърция, Ото Щайгер - Швейцария, Пааво Ринтала - Финландия, Пиер Гамара - Франция, Райнер Керндл - ГДР, Раду Боуряну - Румъния, Рафаел Алберти - Испания, Рита Буми Папа - Гърция, Робер Андре - Франция, Руди Щраал - ГДР, Самуел Хейзоу - САЩ, Сантяго Кастильо - Испания, Сергей Михалков — СССР, Татяна Кудрявцева - СССР, Уилям Сароян - САЩ, Франц Ксавер Крьоц - ФРГ, Фридрих Хитцер - ФРГ, Хайнар Кипхардт - ФРГ, Хейди Бурай - Канада, Хенрик Панас - Полша, Хулия Ангуло - Испания, Якоб Брантинг - Швеция, Ян Козак - ЧССР. Дори само изброяването на участниците подсказва мащабите на Втората Международна среща на писателите, на която се събраха представители на различни страни и народи, на различни национални литератури, обединени от грижата за утрешния ден на човечеството.

Поезията на немския експресионизъм" на Надежда Андреева е един безспорно ценен труд, притежаващ ред специфични и за служаващи внимание достойнства. Но, стру ва ми се, първият въпрос, който би трябвало да породи една такава книга, е въпросът за обективната необходимост от нейното напис ване, за това дали тя запълва някаква липса в познанията ни за литературата, с други думи - представлява ли поезията на нем ския експресионизъм някакъв интерес за съв ременното литературно мислене? Немският експресионизъм и особено ли тературният експресионизъм имаше бурен, но кратък живот: той изразходва своята на истина могъща художествена енергия в рам ките само на едно десетилетие. Той бе рожба на криза и неин израз, бе създаден от като- строфичния сблъсък на две епохи, неговата жизнена среда бе войната, инфлацията, мизерията, драстичните социални конфликти, пълното разпадане на моралната и етическата ценностна система, алиенацията, болезнено изострената жажда за промяна. Когато след краха на революциите от 1918/1919 г. нем ският империализъм отново стъпи на краката си и умело реставрира" своята власт за експресионизма вече нямаше място. С идването си на власт Хитлер го обяви за чужд на арийската раса" и за упадъчно из- куство", почти всички експресионистични поети поеха горчивия път на изгнанието, кни гите им бяха забранени и изгаряни. С експре сионизма като че ли беше свършено окончателно и завинаги. Още първите десетилетия след Втората световна война доказаха доколко това не е така. Оказа се, че течението обхваща една доста съществена част от процесите, без познанието на които модерната поезия на ХХ в. не може да бъде правилно разбрана и оценявана. Оказа се, че значението на експре сионизма далеч не се изчерпва само в област та на културната история, че доста от формите и методите, които съвременната лирика опре деля като нови иавангардни, в същност са съществували в радикалните експерименти на поетите от експресионистичната декада", и че най-доброто, създадено от тази страстна итрагична поетична генерация, представлява непреходна естетическа ценност. От началото на 50-те години до наши дни интересът към експресионистичната литература, намерил израз в десетки изследвания, в преиздаването на експресионистични автори, на техни анто логии, на цели библиотеки и течения на спи сания, в същност не е пресеквал. При това трябва да се подчертае, че феноменът експресионизъм е съотносим не само с немскоезичната литература, а и с цялостния контекст на европейската литература от първата чет върт на века, и че чрез това течение се осъ ществява една от допирните точки на модернизма с революционния литературен аван гард. Естетически прелом в поезията на двадесетте години" на Розалия Ликова и „Бунтът на експресионизма" на Димитър Авра мов убедително доказаха, че и родната ни литература не еостанала чужда на това те чение; неговата поетика, неговата специфика инеговите теми обаче бяха непознати на чи тателската публика. Книгата на Н. Андреева отговори на тази необходимост.