немския

Романтизмът Людмила Григорова като художествено явление и обществено движение е естествена, закономерна и емоционална реакция на всеобщото разочарование от обещанията на просветителския „разум“, чиито принципи бяха на практика изпробвани от Великата революция. Въпреки че е извънредно сложен и противоречив, има някои особености, които представляват неговата сърцевина: субективизъм, хипертрофия на АЗ-ът, отвращение от уродливото развитие на капиталистиче ските отношения, поради което трудът се лишава от творческите си елементи и се превръща в ангария; брожение срещу търгашеството и грубия практицизъм, които довеждат човека, художествения творец до отчуждаване от заобикалящата го среда - не само от „, тълпата“, но и от „масата“. На почтената самодоволна публика той няма какво друго да противопостави освен презрението си и уто пичните мечти за една „Аркадия на човешкото достойнство и човешка красота". Като противодействие на утилитарността и овеществяването на най-светите човешки чувства - любов, другарство, привързаност - дойде неговата духовност, откъсната от материалната действителност и абсолютизирана. Романтическата теория е изтъкана от идеалистически съждения и диалекти ca чески проблясъци. Романтиците са първите, които „откриват" диалектическата природа на творчеството като „противоречие на съзнателното и безсъзнателното". Субективизмът на романтизма, на неговата естетика направи от темата за изкуството и художествения творец една от основните теми на литературните произведения. Различията в третирането на тези изключително сложни проблеми от представителите на двете крила - консервативното и демократичното, доста големи, нерядко и диаметрално противоположни. Затова и много от схва щанията на революционните романтици лягат в основите на естетиката на реа лизма, докато представителите на консервативното течение са първоавторите елитарната концепция за природата на изкуството и художествения творец, на мерила по-късно благодатна почва у радетелите на теорията lart pour l'art ocoбено в ортегианството с неговата концепция за „новото“ изкуство като непопу лярно, т. е. антипопулярно - не в смисъл на недостъпно, а на неразбираемо (защото никога няма да стане популярно). Консервативните романтици възвеличиха личността на твореца едва ли до богочовек, издигнаха изкуството в абсолют, а художественотворческата дей ност в занятие, единствено достойно за уважение.

Поезията на немския експресионизъм" на Надежда Андреева е един безспорно ценен труд, притежаващ ред специфични и за служаващи внимание достойнства. Но, стру ва ми се, първият въпрос, който би трябвало да породи една такава книга, е въпросът за обективната необходимост от нейното напис ване, за това дали тя запълва някаква липса в познанията ни за литературата, с други думи - представлява ли поезията на нем ския експресионизъм някакъв интерес за съв ременното литературно мислене? Немският експресионизъм и особено ли тературният експресионизъм имаше бурен, но кратък живот: той изразходва своята на истина могъща художествена енергия в рам ките само на едно десетилетие. Той бе рожба на криза и неин израз, бе създаден от като- строфичния сблъсък на две епохи, неговата жизнена среда бе войната, инфлацията, мизерията, драстичните социални конфликти, пълното разпадане на моралната и етическата ценностна система, алиенацията, болезнено изострената жажда за промяна. Когато след краха на революциите от 1918/1919 г. нем ският империализъм отново стъпи на краката си и умело реставрира" своята власт за експресионизма вече нямаше място. С идването си на власт Хитлер го обяви за чужд на арийската раса" и за упадъчно из- куство", почти всички експресионистични поети поеха горчивия път на изгнанието, кни гите им бяха забранени и изгаряни. С експре сионизма като че ли беше свършено окончателно и завинаги. Още първите десетилетия след Втората световна война доказаха доколко това не е така. Оказа се, че течението обхваща една доста съществена част от процесите, без познанието на които модерната поезия на ХХ в. не може да бъде правилно разбрана и оценявана. Оказа се, че значението на експре сионизма далеч не се изчерпва само в област та на културната история, че доста от формите и методите, които съвременната лирика опре деля като нови иавангардни, в същност са съществували в радикалните експерименти на поетите от експресионистичната декада", и че най-доброто, създадено от тази страстна итрагична поетична генерация, представлява непреходна естетическа ценност. От началото на 50-те години до наши дни интересът към експресионистичната литература, намерил израз в десетки изследвания, в преиздаването на експресионистични автори, на техни анто логии, на цели библиотеки и течения на спи сания, в същност не е пресеквал. При това трябва да се подчертае, че феноменът експресионизъм е съотносим не само с немскоезичната литература, а и с цялостния контекст на европейската литература от първата чет върт на века, и че чрез това течение се осъ ществява една от допирните точки на модернизма с революционния литературен аван гард. Естетически прелом в поезията на двадесетте години" на Розалия Ликова и „Бунтът на експресионизма" на Димитър Авра мов убедително доказаха, че и родната ни литература не еостанала чужда на това те чение; неговата поетика, неговата специфика инеговите теми обаче бяха непознати на чи тателската публика. Книгата на Н. Андреева отговори на тази необходимост.