Литературни списания от Австрия

В рецензираната книжка привлича вниманието статията на д-р Карл Вагнер „Тъмните полета на идеологиите. Бележки за съвременните швейцарски романи." Авторът посочва, че съвременната немскоезична литература (с това се разбира лите ратурата на ФРГ, на Австрия и на Швейца рия) е обременена с ипотека, която тя отчасти сама си е наложила. Шансовете и да предава познания за действителността, чийто израз е тя, са намалели и мнозина теоретици, а и някои автори търсят най-късия път към практиката и по този начин доброволно се отричат от самата литература. Тъй като Швейцария и Австрия въпреки заслужаващи те внимание отделни инициативи играят незначителна роля като литературни пазари, писателите на тези страни авансираха във Федералната република и извън нея като регионални автори. Под знака на този регио нализъм стоят и най-новите антологии. Поважни в това отношение са сборникът на Дитер Бахман „Продължаваме да пишем. 98 писатели от немска Швейцария" (1977), изданието Литературата на Швейцария. Текстове и материали" (1978) и антологията „Насън видях Швейцария" (1980). Тези кни ги представят по-младите, родени след Вто рата световна война писатели пред една чи тателска публика, чиято литературна представа за Швейцария се свежда само до име ната на Дюренмат и на Фриш. Хвърляйки поглед назад към литературата на трийсетгодишния мир", Валтер Хьолерер бе назовал имената на Петер Бискел, Фридрих Дюренмат, Макс Фриш, Адолф Мушг и Урс Видмер. Днес този списък трябва значително да се разшири, смята авторът на статията. Тук трябва да се добавят и имената на Силвио Блатер (р. 1946), Юрг Ледерах (р. 1945), Гертруд Лойтенегер (р. 1948) и Е. Й. Майер (р. 1964), които публикуваха първите си кни ги през 70-те години. Докато формалното и тематично своеобразие на техните произве дения не подлежи на съмнение, творческите им пътища си приличат по фрапиращ начин. Всички те - с изключение на Ледерах - произлизат от дребнобуржоазна среда, за вършили са университет и са получили пе дагогическо образование. С това те сякаш потвърждават традиционната представа за Швейцария като народ от учители". Един герой от романа на Майер „Завръщането" казва: „В нашата образцова страна ние жи веем като образцови учители и образцови ученици, но преди всичко като учители. " А и според статистиката, посочва авторът на статията, приблизително половината от швейцарските писатели работят като учители. Но от по-голямо значение за тях е откритият сблъсък с възпитателните учреждения и със социалните утопии, свързани с тях като последствие на студентското движение, смята д-р Вагнер. Въпреки близостта на светогледите, поч ти еднаквата степен на образование и изпол зуването на едни и същи жанрове (повест, роман) изненадва различието в творбите на тези писатели. В сравнение с „Пламтящ лед" (1978) на Урс Йеги или монтажните романи на Ото Ф. Валтер, които още чрез формата си разчупват целостта на фикцията, за да направят осезаеми противоречията в социал ната действителност, тук липсва непосред ственият рефлекс за политическо действие и призивът към политическа активност. Романите на Йеги и на Валтер свидетелствуват за превеса на абстрактно-рационалното схва щане за бъдещето, което схващане изчерпва субекта. В романа си „Основанията на Албисер" Адолф Мушг неслучайно влага (и съ щевременно иронизира) една психологическа плоскост, за да покаже крушението на политическите идеали, които - стилизирани до някакво ново „свръх-Аз" - не се преработват от субекта, а го фрустрира г.