достойна

1976 г. ще остане в историята с едно символично съвпадение - в дните пред стогодишнината на Априлската епопея и двадесетгодишнината от обновителния Априлски пленум се проведе XI конгрес на Българската комунистическа партия. И ако трагично-гордите герои на Априлското въстание с кръвта си възвестиха на света, че избират смъртта пред робството и поставиха началото на историята на нова България, то Априлският пленум ни възвърна към автентич ните принципи на марксизма-ленинизма, възвърна свободата на творческите търсения и отбеляза началото на нов етап в развитието на социалистическата ни родина. От високата трибуна на конгреса още веднъж се потвърди правотата и плодотворността на априлската линия във всички области на обществения живот. С чувство на заслужена гордост бе направена строга и принципна равносметка на постигнатото между X и XI конгрес на БКП и бяха очертани насоките за изграждане на развито социалистическо общество и постепенен преход към комунизма. ХІ конгрес на БКП почти съвпада с едно друго събитие, чието значение може да бъде преценявано само в мащабите на световната история, а ролята му в развитието на световното комунистическо движение ще нараства занапред - ХХV конгрес на КПСС. Не е възможно да се очертае с няколко думи важността на решенията на конгреса, неговото място в живота не само на страната на изграждащия се комунизъм, но и на всички народи, на всички прогресивни сили по света; ала не може да не отбележим родството - родство по идеи и по дух, по цели и стремежи, — което води БКП и КПСС, съветския и българския народ ръка за ръка по пътя към комунизма. За творците на литературата и другите изкуства XI конгрес на БКП бе подтик към оглеждане на сътвореното и още непостигнатото, към строга самопреценка - така, както от трибуната на XI конгрес прозвуча високата оценка на партията и народа в думите на др. Тодор Живков: Още преди 18 години Централният комитет издигна призива: „Повече сред народа, по-близо до живота!" Сега с удовлетворение можем да кажем, че през последните години и особено между двата конгреса вече се очертава прелом от повече или по-малко единично към масово ориентиране на художествените творци към проблемите на социалистическата съвременност. Най-добрите представители на нашата художествена интелигенция създадоха произведения, които правдиво и с пораснало професионално майсторство отразяват основните процеси в живота, израстването на новия човек. Ценни завоевания на българската социалистическа художествена култура, тези творби са потвърждение на правилността и плодотворността на априлската линия на нашата партия, на ленинските принципи за ръководство на литературата и изкуството, на метода на социалистическия реализъм.