Резюме
Този труд има двойствено значение. По същество той е антология на теоретични размисли и концепционално завършени проучвания на румънски автори за спецификата на литературата въобще и за изследователските аспекти на румънската литературна история специално. Това е основното му предназначение и главното, което предопре деля отношението ни към него. Същевременно трудът съдържа и една обширна студия, за която ни най-малко не може да се каже, че се отличава с качествата на обичайния (и очаквания) в подобни случаи пояснителен преглед към поместените материали. Тя е задълбочено изследване върху развитието на този клон от световната и румънската литературна наука. Искам още в самото начало да подчертая, че с изпълнението на подобна задача днес може да се нагърби учен, който притежава богати познания както за родната литературна наука, така и за развойния път на литературоведческата мисъл в повече европейски и други страни. Такъв именно учен е Паул Корня, познат с многобройните си трудове и чрез своето активно участие в международни конгреси и конференции по литература. Антологията, за която става дума, следва с право да бъде наречена образец. Главно поради три принципни съображения. Найнапред поради обстоятелството, че тя няма свой предходник и поставя началото на нов тип антология. В този смисъл тя запълва една празнина в съвременната румънска литературна наука и улеснява по-нататъшното изясняване на румънската литературовед ческа мисъл. На второ място, подобно значение имат използуваните методологически критерии за профила на антологията. Нейният съставител тръгва от решението да под бере такива статии или откъси от по-големи проучвания, които по своя предмет са чисто теоретични, но засягат малко разглеждани аспекти на литературата като форма на общественото съзнание и органична част на румънската култура. Разбира се, така набе лязаната граница е условна. Нейното абсо лютно спазване е невъзможно и Паул Корня има нужното съзнание за евентуалните отри цателни последици от извършената chirurgia estetica“, както сам той се изразява. Последователното прилагане на защитения и с тази есеистична формулировка методоло гически критерий завършва с безспорни и положителни резултати. Красноречиво доказателство са избраните текстове, в което впрочем е заложено и третото основание антологията да бъде наречена образец в найхубавия смисъл на думата. В нея са застъпени 39 румънски автори. Произведенията им характеризират в найголяма степен развитието и постиженията на Румънската литературоведческа мисъл от сре Дата на миналия век до наши дни. Те дават представа за еволюцията на процесите във времето, за отстояваните в Румъния станови ща по въпроси на литературната наука и на литературната история в частност. При това очевидци са също динамиката на еволюцията, нейната вътрешна взаимовръзка с румънския литературно-обществен контекст и с движе нието на литературоведческата мисъл изобщо. Докато поставената в началото на анто 153 логията статия на Д. Густи от 1852 г. „Какво е литературна история" означава все още единичен факт от такова естество, то появи лите се три десетилетия по-късно публикации на Арон Денсушиану, Александру Фелипиди, К. Доброджяну-Геря и други разширяват теоретичните и чисто тематични измерения на един важен клон от румънската литературна наука. Става ясно, че на оня етап актуалност придобили вече въпросите за целите на румънската литературна история, за специфи ката на литературната история като филологическа дисциплина, а също и за литературните течения. Както и трябва да се очаква, през следващите периоди процесът е несравнимо поинтензивен и разностранен, теоретично повече углъбен и осмислен, тематично обхватен и целенасочен. Подбраните текстове илюстрират извисената литературоведческа култура на своите автори, търсенията на румънската литературоведческа мисъл и постигнатите от нея резултати. Наистина, много от текстовете и дори най-значителните, познаваме по други издания. Но особеното е в изменения контекст на въприемането им - сега те ни интересуват като паралелен или следващ по време момент от теоретичните разработки на румънското литературознание. Показателни в това отношение са публикациите на Н. Йорга, Е. Ловинеску, Т. Виану, Дж. Къ линеску, Д. Попович, Ш. Чьоколеску, Р. Мунтяну, Г. Сореску и други, за да не споменавам всички поименно. Естествената линия на възход преминава от „Ce este istoria literară" („Какво е литературна история") през „Istoria literară ca operă de stiință şi de artă în aceeasi vreme“ („Литературната история едновременно като изкуство и научно творчество") до аспектите на новото време, т. е. до „Меtoda de cercetare în istoria literară" (Методът на изследване в литературната история) „Cronologie sau model temporal“ („Хронология или съвременен модел“), „Marxismul şi istoria literară“ („Марксизмът и литературната история"). Това са в същност основни теоретични координати на литературоведческата мисъл в Румъния, които сега възприе маме преди всичко с оглед на обединяващата ги историческа последователност, методологическа взаимозависимост и тематично раз- нообразие. Едва ли е необходимо да се поставя тук неизбежният в такива случаи въпрос за под- бора и тематичната пълнота на изданието. По принцип една подобна антология може да бъде допълвана с нови имена и заглавия. Не искам обаче и да отмина напълно тази страна на въпроса. Прави впечатление на- пример, че насоките и постиженията на ру- мънската компаративистика като аспект на Литературната история днес почти не са застъпени. Независимо от съображенията, които обясняват решението на въпроса, за- белязаното е несъмнен пропуск. Защото се касае за публикации от последните 20 години, 154 вземат отношение по този важен въпрос - литературна история и компаративистика. Още повече, че те са свързани с изявени преди принципи, но възникнаха върху основата на съвременната марксическа и литературна наука въобще. Незапълнена остава и страницата за „Шкоала арделяна." Паул Корня твърди, че нейните представители не формират концепция за литературната история. Колкото и вярно да е това становище, общото им присъствие в антологията със съответен текст е желано и оправдано. Очевидна е впрочем възможността за компетентни препоръки и нови виждания. Принципно значение има фактът, че съставената от Паул Корня антология дава ясна представа за еволюцията на процеса във времето и по същество, за динамиката на развитието му, за неговата вътрешна взаимовръзка с обстоятелствата на родната история и насоките на световната литературоведческа мисъл. И още едно достойнство, което отбелязвам накрая единствено по формални съображения. Антологията е необходимо условие за историко-сравнителното изследване на обхванатите в нея етапи, тенденции и научни постиже ния. Главно в две основни посоки. От една страна, творческото акцептиране на характерни за даден период становища и новите нюанси, които изтъкнати румънски литературоведи им придават в своите разработки. От друга, системното развитие на румънското литературознание и отличаващите го методо логически направления. Засега такъв род проучвания са все още неактуални и литературната компаративистика почти не излиза от сферата на художествените процеси и яв ления, на литературната критика. В близкото бъдеще обаче усилията на специалистите ще се насочат към чисто теоретичната литературоведческа мисъл в отделните страни или през отделни периоди и така ще се очертае по-пълно сравнителната панорама на изслед ваните литератури. Разглежданото издание служи на такава задача и е необходимо условие за нейното изпълнение.