Literatur

Това е първата студия върху българската литература на английски език. Тази нова книга е неоценима за читатели, които биха искали да сравнят постиже нията на българската литература с тези на други национални литератури... "1 „Професор Манинг от Колумбийския университет и професор Смолстоцки от Славянския институт на Маркетския университет са автори на няколко книги върху славянската култура, политика и литература и са експерти в тази област", е бележката за двамата автори на този труд. От уводните думи към книгата се Осведомяваме, че и двамата са били в България няколко пъти, че имат много приятели у нас „. . дълбоко съчувствуват на трагичната съдба на този измъчен славянски народ. . . " По-нататък те съоб щават, че американското влияние е било голямо в България преди първата световна война, тъй като много българи следвали вРоберт Коледж в Цариград, а след това - в американския колеж в София" ... Много български професори са посетили САЩ в по-щастливите времена. . . " Прави се констатация, че американските слависти почти нищо не знаят за съвре менната българска литература. Със съжа ление се отбелязва, че с изключение на малкото преведени неща от Ботев и Ва- зов, които отдавна са изчерпани, нищо не се знае за литературата от XIX и ХХв.в., че почти никакви опити не са правени за запознаване на англо-саксонския свят с Литературната култура на България.

След двадесет години тази книга отново можа да види бял свят и в една външно по приемлива форма..." - проф. Минков започва предговора на своя обемист труд и за всеки запознат отблизо с превратната му сдба това начало навява много спомени, мисли, може би чувства. Спомняме си за неугледния грамаден том лоша хартия, изпълнен от край до край с гъсти редове, замазан, нечетлив циклостил, който повече от дваде сет години бе упорито търсен от студентите, заеман и презаеман; шастлив бе онзи, който можеше да загъне във вестник поне част от него, поне стотина раздърпани страници, който по време на сесия можеше да се добере до него в читалнята на Университетската библиотека. Отношението към тази книга е било винаги крайно противоречиво: от една страна, суеверно преклонение, от друга, преди около двадесет години тази история бе отречена и забранена като буржоазно-формалистична, което само усили обаянието й. Сега тази книга е пред нас като официално издание на изд. „Наука иизкуство" и евреме да оставим прашната легенда, родена из полутъмните тавани на стария университет, и спокойно и хладно да претеглим плюсовете и минусите на този труд, защото две неща са безспорни: първо, че достойнствата му са изключителни и на времето е бил отречен с лека ръка и, второ, че не може да го приемем безрезервно, след като е дини. написан преди повече от тридесет гоВ тази рецензия ще се спра накратко на достойнствата, които аз виждам в този труд, и по-обстойно на някои основни слабости, защото, като се има пред вид мястото на проф. Минков и на неговата история в нашата ан- глистика, те са спъвали и продължават да спъват нейното развитие. Първото, което поразява, е не толкова огромният брой литературни произведения и факти, а това, че са поднесени по начин, който убеждава, че авторът познава пряко може би всички произведения, не само тези, които са в центъра на вниманието, но и спо- менатите в някаква връзка с основния мате риал. Всяко произведение авторът използува, когато му потрябва и с каквото му потрябва: основна концепция, характерен образ или само заради интересен обрат на сюжета. Ли тературните факти, видени от две гледни точки - съвременна и тази на съответния период, - са поставени в историческа перспектива, открояват се ярко и се следят с интерес, тъй като осмислят интересни наблю дения и виждания. Но авторът не само владее със завидна лекота своя материал, той есте тически го е преживял. И в това, струва ми се, е най-голямата сила на този труд. През вси чкото време ние сме водени от изключи телно трезвото чувство на автора, което не се повлиява нито от литературните увлечения на съответната епоха, нито от модни за нашето време виждания или от големи авторитети, а като се опира на многообразие от художествени ценности, успява да даде една преценка, която може да се разбере от хора с различни вкусове и гледни точки, да им повлияе, да ги обогати. Всяко произведение ни е поднесено свежо, обърнато към нас с най-голямата си сила или слабост. Всичко е чист литературен материал без обичайните пълнежи: дълги исторически пасажи, раздути биографии или разточително разказани сюжети. Историята е една уникална разходка из красотите на английската литература от началото на средните векове до края на ХVII в. Проф. Минков е литератор в най-приятния смисъл: той е преди всичко сочен и многостранен читател, за него литературата е не само претекст за разсъждения и затова той успява да събуди същото отношение и любов и у читателя. Той му помага да надникне в капризните превратности на изкуството: разкрива как големи таланти поради една или друга недостатъчност на характера са се изявили половинчато, а хлад ната, уравновесена натура на Шекспир му е осигурила безсмъртие, как велики творби са били захвърлени като износена дреха, как хладната психологично тънка подигравка на Франсис Беомонт, която би спечелила много поклонници днес, е останала неразбрана за съвременниците му и той изоставя силата си, за да се посвети на харесваната тогава романтично-героична мелодрама. Читателят оставя труда на проф. Минков пораснал, естетически узрял, по-умен, прозорлив, но в същото време и объркан в някои отношения. Причините за последното според мене са две Св. Литературна мисъл, кн. 1 129 и те следват естествено от най-големите достойнства на този труд. Първо, авторът като че ли потънал в богато многообразие, загубва от поглед общите основни линии, не извлича простия, основен принции от сложността на явленията.

„История на английската литература", част 1, от проф. Марко Минков е труд в известен смисъл и стар, и нов - стар, защото за първи път се появи на бял свят през 1947 г. на циклостил, и нов, защото сега е не само на разположение на студентите на висок печат, но също защото значителна част от него е преработена и преосмислена. Тази нова страна на „Историята" е резултат на повече от двадесетгодишна активна научноизследователска работа на автора в областта на английската литература на Ренесанса и следващите го периоди, работа, която му е създала световно име. Ето защо новият вариант притежава качества, които го поставят значително над неговия предшественик. В Увода" на своята „История" проф. М. Минков заявява, че неговата главна цел е да представя фактите на английската литература като постоянно развиващ се процес да покажа, доколкото ми е възможно, тяхната връзка с общото развитие на културата и обществото, да проследя еволюцията на нови техники, на нови идеи, на новите подходи и причините, които ги пораждат, придържайки се главно към по-големите фигури. От друга страна, е отдадено сравнително голямо вни мание на редица второстепенни автори, тъй като те хвърлят мост над празнини или бележат началото на развитие, което по-късно добива значимост" (стр. 5). a Това изявление не е само едно намерение, основен методологически принцип, към който авторът се придържа в проучването на английската литература от нейните наченки (около 650-ата година) до края на седемнадесетото столетие. Всеки принцип обаче може да бъде разбран различно и приложен по различен начин. След като прочетат труда на проф. М. Минков, някои читатели могат да намерят „несъответствие" между намере нията му, цитирани по-горе, и тяхното пре творяване. Това ще се дължи преди всичко на недостатъчно вникване от страна на такива читатели в съшествените елементи на този принцип, а също така и на тяхното очакване той да бъде приложен по начин, който да отговаря на личното им теоретиче ско-литературно виждане. Това неминуемо ще се получи особено при един читател, който има по-опростено разбиране за дей ствията на факторите, които определят лите ратурните явления. Преди всичко трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че проф. М. Минков си поставя задачата да разгледа английската литература като постоянно развиващ се процес". В същност това е главната тема на неговия труд. Сред огромен материал от факти, аргументи и аналитични изследвания Историята" излага последователно диалектическото развитие на английската литература, като се започне от староанглийския пе риод, мине се през Средновековието, през Ренесанса и периода, наречен от проф. Минков „Бунта“, и се стигне до появяването на Барока и до неговия късен стадий, когато напълно се утвърждава рационализмът и заедно с установяването на „политическите форми на буржоазната демокрация" започва началото на модерния период. В разкриване движението на този процес проф. Минков последователно прилага втория важен елемент на своя теоретически принцип - да покаже връзките на литературата „с общото развитие на културата и обществото“. Самата формулировка ясно показва, че за него литературата не е пряко и просто отражение на действителността. Едно по-внимателно и системно вникване в неговата методология при обяснението на най-общите явления и развитие показва, че той разглежда литературата като израз на съзнанието на дадена епоха, класа или про слойка. На места, макар и разпръснато, на мираме формулировки, които пряко потвърждават това наблюдение. Така например, като разглежда характерните особености на Барока, проф. Минков отбелязва факта, че „Бароковият дух намира различен израз в отделните страни в явно съответствие с различните социални условия" (стр. 458), но общото светоусещане, което е в основата на течението, той търси не в специфичните условия на отделните страни" (които са много различни), а в общия, както той се изразява, „мисловен климат“, които намира в условия. общи за всички страни в Западна Европа от онова време. Факторите, които определят „духа", който от своя страна поражда общите и специфичните особености на литературата, проф. Минков търси в сложното взаимодействие на многобройните явления на базата и над стройката, литературните влияния от миналото и на другите народи, личните особе ности на творците и т. н. Проф. Минков прави това не като описва, а като анализира и обяснява на основата на своите огромни познания и култура. Този подход е съпътствуван от здраво чувство за историческата относителност на нещата, чувство, което дава възможност на автора да разглежда и оценява явленията от гледна точка на съответния исторически период. Едно такова освобожда ване се дължи на добросъвестното и обективно проучване на всички факти - това помага на проф. Минков да установи кои сред тях са определящи, и да сведе отношения, които от разстоянието на вековете изглеждат запле тени или необясними, до сравнително прости Формулировки. Така се получава картина, която дава представа за сложността на нешата и е едновременно с това ясна и проста. Този подход, - на търсене на сложното и простото, - съчетан с посочените лични качества на автора, му дават възможност да прави убедителни и научно издържани тълку вания и заключения, които често напълно опровергават широко разпространени идеи за дадени периоди и течения, за отделни автори или произведения.

Научните сътрудници на Централния институт по литературна история при Немската академия на науките в Берлин са имали щастливата идея да издадат том от студии и статии, възникнали по повод симпозиум с основна тема Образът на революционера в социалистическото общество. Във връзка с основната тема се третират нашироко въпросите за отношението между революция и литература, за културното и литературното наследство, за обществената функция на художествената литература и др. В кратките уводни думи се отбелязва, че решаването на тези въпроси има голямо значение и за по-нататъшното развитие на социалистическата литература, на марксЛенинската литературна теория и есте тика. Отделните статии не образуват системно, цялостно изложение; по-скоро те очертават аспектите на основната тема и имат за предмет отделни, по-конкретни проблеми. Изяснено е понятието революционер и ре волюция според Маркс и Ленин. От това схващане на класиците авторите на отделните статии се отправят при определяне на образа на революционера в литерату рата. Усилията на авторите са насочени главно към решаване на проблемите за изграждане образа на революционера както в социалистическото, така и в антагонистическото класово общество. Сборникът се увежда от работата на Вернер Митенцвай Образът на революционера в социа Листическата литература". В началото на своята студия авторът изтъква мисълта, че социалистическата ли тература разкри богато съдържание и жизнен материал и намери своето място в световния литературен процес, като включи в него и образа на революционера. Социалистическата революция не само отстрани всички пречки, които ограничаваха човека в неговото цялостно развитие, но реши и задачите на цялото човечество. Като се изхожда от ленинската теория за революцията, се подчертава нейното значение за литературата и изкуството. Предмет на социалистическата литература са главно новите обществено-политически форми и отношения. В ръководната роля на работническата класа и на нейната марксистко-ленинска партия се крият съществените условия за разви тието на социалистическата литература. Това разбиране на революцията е критерий при изобразяването на революционера в литературата. Но световната социалистическа литература отразява не само образа на ре волюционера, а самата тя се превръща в революционен фактор. Направен е опит да се очертае образът на революционера от първите социалистически писатели, от писателите на Френската комуна, през Горки и Нексьо до найново време. В произведенията на всички тези писатели е възсъздаден художествено новият тип герой, който чрез съвкупността на своите индивидуални черти и творчески способности участвува във великото дело на революцията. Революционното съзнание и поведение се изграждат чрез конкретните борби, чието диалектическо проучване ни води не към противопоставяне образа на революционера от миналото на съвременния социалистически човек, както вършат това някои буржоазни критици, а към онзи историко-диалектически континуитет на ис торическия процес, който спомага за изграж дането и утвърждаването на качества като класово съзнание, партийност, твърдост на убежденията и др. С право се изтъква ролята и значението на съветската литература за формирането и развитието на целокупната социалистическа литература и за развитието на соци алистическия реализъм. Приведени са имена на писатели и творби и на литературни образи от редица национални литератури, които продължават да въздействуват за промяна на обществото.

Авторите на „Литература в преломно време. Функции на европейските литератури през XVIII и началото на XIX в." се обръщат към една колкото много изследвана, толкова и противоречиво тълкувана епоха. Главните изследователски задачи са изнесени в самото заглавие на книгата - те са организирани около двата основни термина „функции на литературите“ и „преломно време". Още в увода авторите посочват актуалната научнополитическа значимост на тези въпроси и подчертават ориентацията на своя труд към съвременността: „Въпросите за функцията на литературата придобиват днес, когато в световноисторическия преход от капитализъм към социализъм се формира една интернационално действуваща социалистическа литература, парлив интерес за историческо-материалистическата наука в два аспекта: първо, 138 относно общия характер, как действува една Литература в националната област на една интернационална общност, и, второ, относно начина, по който в борбата за една нова об ществена формация възникват и могат да бъдат използувани нови отношения между литература и общество и как се развиват в литературата характерни за епохата черти (c. 8). Самата тема за функциите на литера турата като формираща и мобилизираща съзнанието сила, разглеждана в едно твърде наситено с проблеми - преломно време и в твърде широк обхват, е определила под хода към материала, който ене литературноисторически, а проблемен. В увода авторите предупреждават, че нито е възможна, нито с търсена пълнота на изложението, че европейските литератури не са взети в тяхната лексикографична пропорционалност, че изследването се концентрира върху няколко основни пункта. Изследователите - трима германисти, четирима романисти, двама сла висти, един англицист - са организирали материала в пет студии, всяка със свой строго очертан проблемен кръг и научноизследо вателска гледна точка, които са съгласувани концептуално помежду си и които изнасят на преден план съществени моменти във функ ционалната трансформация на литературата. Тъй като обликът и функциите на лите ратурата, нейното въздействие върху обще ствената практика се определят в крайна сметка от обществено-икономическите фор мации и от закономерностите в тяхното развитие, авторите разглеждат движенията и промените в литературните функции преди всичко посредством проследяване връзките на литературата с условията на обществената продукция и комуникация, с разположението на класовите сили и съответното националноисторическо движение. Понятието „преломно време" авторите употребяват за десетилетията преди и след Френската буржоазна революция, за да обозначат с него качествено новия стадий на развитие, в който влиза по това време обхващащият повече от четири столетия преход от феодализъм към капи тализъм в Европа.

В днешно време социологията се ползува от повишения интерес на всички слоеве на обществото. Като неотменна съставка на марксизма-ленинизма тя подхранва различ ните нива на общественото управление с теоретическа и емпирическа социологическа информация за явления, процеси и тенденции в живота на обществото и съдействува за социалното планиране, прогнозиране и усъвършенствуване на социалистическия начин на живот. Характерна е всеобхватността на социологическите изследвания, които са еднакво важни в политическата, духовната или чисто практическата сфера. Оформила се в България като самостоя телна обществена наука преди около 20 години, социологията си извоюва бързо полагащото и се място в нашата страна. За кратко време бяха предприети крупни емпирични социологически изследвания в национален мащаб, като по-важни от тях бяха на религията през 1962 г. и на града и селото през 1968 г. Последното представляваше един от първите опити в световната практика да се обхване социологическата структура на обществото и се очертае неговият абстрактен модел. Не по-малко важни бяха социологическите изследвания в промишлени предприятия, имащи за цел да проверят емпирически концепцията за същността на промишленото предприятие като специфична социологическа система и да разкрият силата и въздействието на значимите за функционирането и развитието на отделното предприятие и трудовия колектив фактори. Институтът по социология, Инсти тутът по съвременни социални теории и сп. „Социологически проблеми" са онези научни звена, които осъществяват ползотворна дей ност в областта на социологията.

Първата книга „За марксистки позиции в литературата и изкуството съдържа статии, посветени на литературнокритическата, художествено-теоретическата и културно-политическата дейност на забележителни социалисти от края на миналия и началото на настоящия век. Основен мотив за издаването на този сборник е липсата в ГДР на обща история на марксистката теория на литературата и изкуството, както и на културно-просветната дейност като част на международното работническо движение. Отделните материали разкриват позициите на изтъкнати представители на марксизма от споменатия период. Като основен критерий на подбора е послужило заниманието на тези личности с литература, като, разбира се, техните възгледи са разкрити и далеч извън рамките на литературната критика и естетиката. Чрез подбраните студии се цели изясняване на основни проблеми, дискусионни въпроси и мо менти на конфронтация в процеса на изграж дане на борческа материалистическа естетика и литературна критика в национален и интернационален мащаб. При това дейността на представителите на социалистическата мисъл в тази област се разглежда в непосред ствена връзка с конкретното обществено-политическо положение и с особеностите и културните традиции в съответната страна. Както е известно, пълното и последователно изследване на връзката на творчеството на К. Маркс и Фр. Енгелс с изкуството и литературата започва едва през 30-те години на ХХ в. Техните естетически възгледи, известни и преди това, без да са системно описани и изследвани, получават стойност и ва лидност през ленинската епоха на развитие на марксистката теория и оттогава определят в значителна степен всички процеси на развитие и утвърждаване на социалистическата естетика. В България принос в това отноше ние представлява книгата на Иван Славов „Марксовото естетическо наследство - комплексен проблем"(С., 1972). Налице са и статии за други представители на немската социалистическа мисъл.

Зад доста скромното название обзор" се крие в същност история на българската ли тература от нейните наченки до наши дни. Самото томче респектира със своите 400 страници. И затова още в началото на нашата рецензия ще отбележим със задоволство, че в такава компактна и удобна за ползуване форма е събрано, изложено и коментерано богатството на българската литература. Именно в това трябва да търсим и основ ното предназначение на тази книга, Българ ската литература - съвременна и историческа, проза, поезия и мемоарна - е добре застъпена в книгоиздаването на ГДР. Всяка година се превеждат заглавия, които веднага намират своите читатели и почитатели. Досега обаче липсваше онази брънка в процеса на възприемане на българската литература, която трябваше да даде на читателя необхо димата представа и знания за цялостното развитие на националната българска литература, без които всяко литературно произведение е ограничено по въздействие и обречено на спорадичност и откъснатост. Именно тази пролука успешно се запьлни от новоизлязлата книга.

Книгата на двамата видни българисти на ГДР е първият обстоен преглед на българ ската литература, издаден на немски език. Колкото и последователно понякога да е било възприемането и проучването на родната ни литература в Германия до Втората све товна война, факт е, че то не довежда до нито едно цялостно изследване за основните моменти и постижения в многовековната н история. Първоначално това се отразява не благоприятно върху рецепционните процеси през последвалите периоди. Новите общест вени условия в ГДР съдействуват за сравнително бързото превъзмогване икачественото изменение на това състояние в посока на съ временните изисквания и схващания. От две десетилетия насам българистиката в ГДР се развива последователно и днес е напълно оформено интеграционно звено в славистиката и духовния живот на страната. Постиже нията в две от нейните области - езикознанието и литературознанието - стават все позначителни. Наред с издадения преди няколко години първи по своята пълнота „Българсконемски речник" (съставен от Хилмар Валтер и Дитмар Ендлер), наред с различните публи кации по отделни въпроси, наред също с високопрофесионалните преводи на художе ствени творби и системно провежданите дву странни конференции, несъмнено важно доказателство е и споменатият труд „Поглед върху българската литература". 150 По своята същност той е научнопопуля рен и трябва да бъде разглеждан с оглед на особеностите, които отличават този род изследвания. Открояват се на първо място неговата пълнота и критериите за подбор на имена, произведения, явления. Авторите засягат и характеризират всички съществени моменти в развойния път на българската литература - от ранните и образци до художе ствените явления и тенденции от 70-те години на нашия век. Отделните глави следват, общо взето, възприетата периодизация: епохата на старата литература, Възраждането, след Освобождението до Първата световна вой на, между двете световни войни, след 9. IX. 1944 г. В приложения от авторите подход се обединяват хронологическото изложение на литературните процеси и изясняването на свързани с тях възлови проблеми, което дава по принцип възможност да бъдат синтезирано разгледани не само последователността на литературния развой, но също и присъщите му тенденции и особе ности. Първата част например е изградена изцяло според хронологическия принцип: ли тературата по времето на Първата и Втората българска държава, през османското робство, тук е включено и едно обзорно изложение върху родния фолклор. Следващите три части, посветени на литературния развой до Втората световна война, показват някои съществени отклонения - самите наслови на отделните глави дават представа за водещите имена и характерните явления в литературния процес: Паисий Хилендарски - пръв идеолог на Българското възраждане", Ранна изява на художествената проза - Софроний Врачански“, „Публицистика и дидактична литература“, „По пътя на националната литература", „Марксическата литературна критика и ранната социалистическа литература", "Темата за антифашистката борба в лириката“, „От звучаването на символизма", „Антифашисткият фронт на писателите" и пр. В последните две глави няма очерни за отделни писатели развитието на основните жанрове (проза, лирика, драма) е проследено по десетилетия. Въведени са обаче и някои проблемно обособени формулировки: „Темата за антифашистката борба в лириката", "Човек и история в епоса“, „Поезия на строителството и свободния труд", "Изменения в историческия роман" и пр. Както личи, в едни от тези фор мулировки са подчертани тематичната опре деленост на литературата и особеностите на историческия момент, а в други - специфич ни за художествения процес белези.