Резюме
„История на английската литература", част 1, от проф. Марко Минков е труд в известен смисъл и стар, и нов - стар, защото за първи път се появи на бял свят през 1947 г. на циклостил, и нов, защото сега е не само на разположение на студентите на висок печат, но също защото значителна част от него е преработена и преосмислена. Тази нова страна на „Историята" е резултат на повече от двадесетгодишна активна научноизследователска работа на автора в областта на английската литература на Ренесанса и следващите го периоди, работа, която му е създала световно име. Ето защо новият вариант притежава качества, които го поставят значително над неговия предшественик. В Увода" на своята „История" проф. М. Минков заявява, че неговата главна цел е да представя фактите на английската литература като постоянно развиващ се процес да покажа, доколкото ми е възможно, тяхната връзка с общото развитие на културата и обществото, да проследя еволюцията на нови техники, на нови идеи, на новите подходи и причините, които ги пораждат, придържайки се главно към по-големите фигури. От друга страна, е отдадено сравнително голямо вни мание на редица второстепенни автори, тъй като те хвърлят мост над празнини или бележат началото на развитие, което по-късно добива значимост" (стр. 5). a Това изявление не е само едно намерение, основен методологически принцип, към който авторът се придържа в проучването на английската литература от нейните наченки (около 650-ата година) до края на седемнадесетото столетие. Всеки принцип обаче може да бъде разбран различно и приложен по различен начин. След като прочетат труда на проф. М. Минков, някои читатели могат да намерят „несъответствие" между намере нията му, цитирани по-горе, и тяхното пре творяване. Това ще се дължи преди всичко на недостатъчно вникване от страна на такива читатели в съшествените елементи на този принцип, а също така и на тяхното очакване той да бъде приложен по начин, който да отговаря на личното им теоретиче ско-литературно виждане. Това неминуемо ще се получи особено при един читател, който има по-опростено разбиране за дей ствията на факторите, които определят лите ратурните явления. Преди всичко трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че проф. М. Минков си поставя задачата да разгледа английската литература като постоянно развиващ се процес". В същност това е главната тема на неговия труд. Сред огромен материал от факти, аргументи и аналитични изследвания Историята" излага последователно диалектическото развитие на английската литература, като се започне от староанглийския пе риод, мине се през Средновековието, през Ренесанса и периода, наречен от проф. Минков „Бунта“, и се стигне до появяването на Барока и до неговия късен стадий, когато напълно се утвърждава рационализмът и заедно с установяването на „политическите форми на буржоазната демокрация" започва началото на модерния период. В разкриване движението на този процес проф. Минков последователно прилага втория важен елемент на своя теоретически принцип - да покаже връзките на литературата „с общото развитие на културата и обществото“. Самата формулировка ясно показва, че за него литературата не е пряко и просто отражение на действителността. Едно по-внимателно и системно вникване в неговата методология при обяснението на най-общите явления и развитие показва, че той разглежда литературата като израз на съзнанието на дадена епоха, класа или про слойка. На места, макар и разпръснато, на мираме формулировки, които пряко потвърждават това наблюдение. Така например, като разглежда характерните особености на Барока, проф. Минков отбелязва факта, че „Бароковият дух намира различен израз в отделните страни в явно съответствие с различните социални условия" (стр. 458), но общото светоусещане, което е в основата на течението, той търси не в специфичните условия на отделните страни" (които са много различни), а в общия, както той се изразява, „мисловен климат“, които намира в условия. общи за всички страни в Западна Европа от онова време. Факторите, които определят „духа", който от своя страна поражда общите и специфичните особености на литературата, проф. Минков търси в сложното взаимодействие на многобройните явления на базата и над стройката, литературните влияния от миналото и на другите народи, личните особе ности на творците и т. н. Проф. Минков прави това не като описва, а като анализира и обяснява на основата на своите огромни познания и култура. Този подход е съпътствуван от здраво чувство за историческата относителност на нещата, чувство, което дава възможност на автора да разглежда и оценява явленията от гледна точка на съответния исторически период. Едно такова освобожда ване се дължи на добросъвестното и обективно проучване на всички факти - това помага на проф. Минков да установи кои сред тях са определящи, и да сведе отношения, които от разстоянието на вековете изглеждат запле тени или необясними, до сравнително прости Формулировки. Така се получава картина, която дава представа за сложността на нешата и е едновременно с това ясна и проста. Този подход, - на търсене на сложното и простото, - съчетан с посочените лични качества на автора, му дават възможност да прави убедителни и научно издържани тълку вания и заключения, които често напълно опровергават широко разпространени идеи за дадени периоди и течения, за отделни автори или произведения.
A History of English Literatur от Marko Minkoff
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:137-141Брой страници5ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюме„История на английската литература", част 1, от проф. Марко Минков е труд в известен смисъл и стар, и нов - стар, защото за първи път се появи на бял свят през 1947 г. на циклостил, и нов, защото сега е не само на разположение на студентите на висок печат, но също защото значителна част от него е преработена и преосмислена. Тази нова страна на „Историята" е резултат на повече от двадесетгодишна активна научноизследователска работа на автора в областта на английската литература на Ренесанса и следващите го периоди, работа, която му е създала световно име. Ето защо новият вариант притежава качества, които го поставят значително над неговия предшественик. В Увода" на своята „История" проф. М. Минков заявява, че неговата главна цел е да представя фактите на английската литература като постоянно развиващ се процес да покажа, доколкото ми е възможно, тяхната връзка с общото развитие на културата и обществото, да проследя еволюцията на нови техники, на нови идеи, на новите подходи и причините, които ги пораждат, придържайки се главно към по-големите фигури. От друга страна, е отдадено сравнително голямо вни мание на редица второстепенни автори, тъй като те хвърлят мост над празнини или бележат началото на развитие, което по-късно добива значимост" (стр. 5). a Това изявление не е само едно намерение, основен методологически принцип, към който авторът се придържа в проучването на английската литература от нейните наченки (около 650-ата година) до края на седемнадесетото столетие. Всеки принцип обаче може да бъде разбран различно и приложен по различен начин. След като прочетат труда на проф. М. Минков, някои читатели могат да намерят „несъответствие" между намере нията му, цитирани по-горе, и тяхното пре творяване. Това ще се дължи преди всичко на недостатъчно вникване от страна на такива читатели в съшествените елементи на този принцип, а също така и на тяхното очакване той да бъде приложен по начин, който да отговаря на личното им теоретиче ско-литературно виждане. Това неминуемо ще се получи особено при един читател, който има по-опростено разбиране за дей ствията на факторите, които определят лите ратурните явления. Преди всичко трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че проф. М. Минков си поставя задачата да разгледа английската литература като постоянно развиващ се процес". В същност това е главната тема на неговия труд. Сред огромен материал от факти, аргументи и аналитични изследвания Историята" излага последователно диалектическото развитие на английската литература, като се започне от староанглийския пе риод, мине се през Средновековието, през Ренесанса и периода, наречен от проф. Минков „Бунта“, и се стигне до появяването на Барока и до неговия късен стадий, когато напълно се утвърждава рационализмът и заедно с установяването на „политическите форми на буржоазната демокрация" започва началото на модерния период. В разкриване движението на този процес проф. Минков последователно прилага втория важен елемент на своя теоретически принцип - да покаже връзките на литературата „с общото развитие на културата и обществото“. Самата формулировка ясно показва, че за него литературата не е пряко и просто отражение на действителността. Едно по-внимателно и системно вникване в неговата методология при обяснението на най-общите явления и развитие показва, че той разглежда литературата като израз на съзнанието на дадена епоха, класа или про слойка. На места, макар и разпръснато, на мираме формулировки, които пряко потвърждават това наблюдение. Така например, като разглежда характерните особености на Барока, проф. Минков отбелязва факта, че „Бароковият дух намира различен израз в отделните страни в явно съответствие с различните социални условия" (стр. 458), но общото светоусещане, което е в основата на течението, той търси не в специфичните условия на отделните страни" (които са много различни), а в общия, както той се изразява, „мисловен климат“, които намира в условия. общи за всички страни в Западна Европа от онова време. Факторите, които определят „духа", който от своя страна поражда общите и специфичните особености на литературата, проф. Минков търси в сложното взаимодействие на многобройните явления на базата и над стройката, литературните влияния от миналото и на другите народи, личните особе ности на творците и т. н. Проф. Минков прави това не като описва, а като анализира и обяснява на основата на своите огромни познания и култура. Този подход е съпътствуван от здраво чувство за историческата относителност на нещата, чувство, което дава възможност на автора да разглежда и оценява явленията от гледна точка на съответния исторически период. Едно такова освобожда ване се дължи на добросъвестното и обективно проучване на всички факти - това помага на проф. Минков да установи кои сред тях са определящи, и да сведе отношения, които от разстоянието на вековете изглеждат запле тени или необясними, до сравнително прости Формулировки. Така се получава картина, която дава представа за сложността на нешата и е едновременно с това ясна и проста. Този подход, - на търсене на сложното и простото, - съчетан с посочените лични качества на автора, му дават възможност да прави убедителни и научно издържани тълку вания и заключения, които често напълно опровергават широко разпространени идеи за дадени периоди и течения, за отделни автори или произведения.