Жить страстями и идеями времени

През последните години в съветската ли тература се забелязват сложни и интересни процеси на търсене, на обновление и изява на нови оригинални дарования. В това интен зивно развитие неизбежно изникват пробле мите за традиция и новаторство, за действа телна самобитност и псевдоноваторство, за отношението към наследството, за идейноестетическия критерий, за положителните тен денции и увлеченията. Тези проблеми изиск- ват оперативното и компетентно изследване и решаване от страна на литературно-кри иче ската мисъл. Поради сходството на обществе но-политическото и литературно-естетическото състояние на нашата и съветската действителност някои от тези въпроси са близки и на днешния ден на българската литература. Нашето внимание е привлечено от сборника литературно-критически статии „Жить страстями и идеями времени". Този сборник не само очертава в общи линии съвременното състояние на руската съветска литература, но е показателен и за равнището на съветската литературно-критическа мисъл. В сборника са подбрани статии на критици с оригинално виждане, с индивидуална сти лова и идейно-естетическа нагласа. Сближава ги основният патос на изследванията им защитата на народностните, демократични, реалистични и хуманистични традиции на руската литература; обединява ги възгледът за литературата като „отражение на народния живот". Сборникът притежава и известна - открита или вътрешна - полемична насоченост срещу деидеологизацията и дехуманизацията на литературата, срещу псевдонаучния „, математически" подход към художестве ните явления. В подхода си към литературните явления критиците изхождат от ясни и последователни марксически позиции. За тях изкуството е специфична творческа, познавателна и хуманистична дейност на органичния талант. Затова авторите се противопоставят на „математизирането“ и „моделирането" на литературата, на художествения образ, на богатата и сложна, в известен смисъл „изначална" същност на изкуството. Сборникът защищава по безспорен начин предимството на диалектическия комплексен подход към литературата в противовес на отвлеченото логицизиране и схематизиране на претендиращи за научност методи. Макар и изградени на базата на конкретен художествен материал, отделните статии са наситени с по-трайна проблематика и третират съвременния литературен процес като момент от националната литературна история, от световното културноестетическо развитие. Само по този начин може да си проправи път необходимият висок идейно-естетически критерий и да се степенуват по достойнствата им художестве ните явления. За мащабността на статиите допринася и солидната философско-естетическа и историко-социологическа подготвеност на критиците. Напълно в прогресивните традиции на руската критика авторите познават проблемите, конфликтите и многообразието не само на литературата, но и на дей ствителността, което им позволява да решават уверено и зряло въпросите на художествената и житейска правда, първостепенни при оценката на всяко литературно произведение. В сборника се очертава типът на активен литературен критик, въоръжен не само с тясно професионално умение, но и притежаващ така нужните качества на социолога, историка, хуманиста и политика. Прави впечатление и вътрешната свобода и независимост на критиците. В някои от статиите (на Ф. Овчаренко, В. Кожинов, А. Ланшчиков) смело и без дипломатически дозировки се дискутират и критикуват нашумели книги и автори, като Е. Евтушенко, В. Катаев, А. Вознесенски, Р. Рождественски, В. Аксьонов. Явно, истинска и принципиална критика може да съществува само в литературна атмосфе ра, осигуряваща независимост и неприкосновеност на критика от давлението на извънлитературни фактори, конюнктурни настрое ния, големи имена и йерархически лостове. Авторите не само не заобикалят острите социални проблеми на действителността, но и воюват за тяхното задълбочено и правдиво изследване от литературата. Но, разбира се, вътрешната свобода, необходима за всяка творческа дейност, в никакъв случай не означава безотговорност и безапелационност на Мненията и възгледите. Критичните оценки в сборника са дълбоко аргументирани, наситени с конструктивен дух и загриженост за състоянието и бъдещето на литературата. За нормалното състояние на една литература са особено нужни полемиките и творческите дискусии. Може да се каже, че почти всички статии, ако не открито, то вътрешно, по патос, са полемични. Но веднага трябва да кажем, че в традициите на руската критика, на руския литературен живот полемиката запазва своя принципиален и творчески характер, без да преминава в честолюбива игра или разчистване на лични сметки. Обвиненията почиват на логическа, естетическа основа и са далеч от грубите намеци, прибързаните политически квалификации и неуважението към личността на опонента. По дълбочината на концепцията, по методологическото си значение се откройва статията на Вадим Кожинов „Поезията и животът". Тук проблемите са изследвани на високо философско-естетическо равнище, с критерия за трайност и общозначимост на литературните явления.