Резюме
Книгата на двамата видни българисти на ГДР е първият обстоен преглед на българ ската литература, издаден на немски език. Колкото и последователно понякога да е било възприемането и проучването на родната ни литература в Германия до Втората све товна война, факт е, че то не довежда до нито едно цялостно изследване за основните моменти и постижения в многовековната н история. Първоначално това се отразява не благоприятно върху рецепционните процеси през последвалите периоди. Новите общест вени условия в ГДР съдействуват за сравнително бързото превъзмогване икачественото изменение на това състояние в посока на съ временните изисквания и схващания. От две десетилетия насам българистиката в ГДР се развива последователно и днес е напълно оформено интеграционно звено в славистиката и духовния живот на страната. Постиже нията в две от нейните области - езикознанието и литературознанието - стават все позначителни. Наред с издадения преди няколко години първи по своята пълнота „Българсконемски речник" (съставен от Хилмар Валтер и Дитмар Ендлер), наред с различните публи кации по отделни въпроси, наред също с високопрофесионалните преводи на художе ствени творби и системно провежданите дву странни конференции, несъмнено важно доказателство е и споменатият труд „Поглед върху българската литература". 150 По своята същност той е научнопопуля рен и трябва да бъде разглеждан с оглед на особеностите, които отличават този род изследвания. Открояват се на първо място неговата пълнота и критериите за подбор на имена, произведения, явления. Авторите засягат и характеризират всички съществени моменти в развойния път на българската литература - от ранните и образци до художе ствените явления и тенденции от 70-те години на нашия век. Отделните глави следват, общо взето, възприетата периодизация: епохата на старата литература, Възраждането, след Освобождението до Първата световна вой на, между двете световни войни, след 9. IX. 1944 г. В приложения от авторите подход се обединяват хронологическото изложение на литературните процеси и изясняването на свързани с тях възлови проблеми, което дава по принцип възможност да бъдат синтезирано разгледани не само последователността на литературния развой, но също и присъщите му тенденции и особе ности. Първата част например е изградена изцяло според хронологическия принцип: ли тературата по времето на Първата и Втората българска държава, през османското робство, тук е включено и едно обзорно изложение върху родния фолклор. Следващите три части, посветени на литературния развой до Втората световна война, показват някои съществени отклонения - самите наслови на отделните глави дават представа за водещите имена и характерните явления в литературния процес: Паисий Хилендарски - пръв идеолог на Българското възраждане", Ранна изява на художествената проза - Софроний Врачански“, „Публицистика и дидактична литература“, „По пътя на националната литература", „Марксическата литературна критика и ранната социалистическа литература", "Темата за антифашистката борба в лириката“, „От звучаването на символизма", „Антифашисткият фронт на писателите" и пр. В последните две глави няма очерни за отделни писатели развитието на основните жанрове (проза, лирика, драма) е проследено по десетилетия. Въведени са обаче и някои проблемно обособени формулировки: „Темата за антифашистката борба в лириката", "Човек и история в епоса“, „Поезия на строителството и свободния труд", "Изменения в историческия роман" и пр. Както личи, в едни от тези фор мулировки са подчертани тематичната опре деленост на литературата и особеностите на историческия момент, а в други - специфич ни за художествения процес белези.