Bulgarische

Интересът към българската художествена и научна мисъл в братските социалистически страни расте все повече. На състоялата се в Берлин през 1979 г. научна конференция, посветена на разпространението на българската литература, се отчете, че в ГДР са преведени над двеста книги на наши автори. Този факт се възприема не само като убедително доказателство за нарастващата популярност на нашата култура, но и като едно солидно потвърждение на признанието, което получава българската художествено-творческа и научно-теоретическа мисъл от страни с богати духовни завоевания. Едно ново свидетелство за очевидно плодотворните научни контакти между българските и източногерманските литературоведи е отпечатаният неотдавна от академичното издателство в Берлин сборник със статии на български литературни теоретици и критицимарксисти, творили в периода 1891-1941 г. Нужно е да се спомене, че библиотеката „Литература и общество“, в която излиза сборникът, е една интересна поредица на акаде мичното издателство в столицата на ГДР. В тази библиотека е представено марксическото литературознание на редица социа листически страни и на някои несоциалистически страни. Несъмнено не само потребността да се разшири обхватът на популярната сред немския читател библиотека „Литература и общество“ е повлияла на редакционния и колектив да включи в серията „Текстове и документи" един сборник с избрани работи на известни наши литератори-марксисти. Дълголетната традиция на българската марксическа мисъл, отличаваща се с подчертана идеологическа ангажираност на оценките, е едно от особено важните условия тя да запази актуалността си и днес. И този факт е напълно достатъчен, за да се насочи погледът на чуждестранния читател към богатството на националните ни духовни постижения.

Зад доста скромното название обзор" се крие в същност история на българската ли тература от нейните наченки до наши дни. Самото томче респектира със своите 400 страници. И затова още в началото на нашата рецензия ще отбележим със задоволство, че в такава компактна и удобна за ползуване форма е събрано, изложено и коментерано богатството на българската литература. Именно в това трябва да търсим и основ ното предназначение на тази книга, Българ ската литература - съвременна и историческа, проза, поезия и мемоарна - е добре застъпена в книгоиздаването на ГДР. Всяка година се превеждат заглавия, които веднага намират своите читатели и почитатели. Досега обаче липсваше онази брънка в процеса на възприемане на българската литература, която трябваше да даде на читателя необхо димата представа и знания за цялостното развитие на националната българска литература, без които всяко литературно произведение е ограничено по въздействие и обречено на спорадичност и откъснатост. Именно тази пролука успешно се запьлни от новоизлязлата книга.

Книгата на двамата видни българисти на ГДР е първият обстоен преглед на българ ската литература, издаден на немски език. Колкото и последователно понякога да е било възприемането и проучването на родната ни литература в Германия до Втората све товна война, факт е, че то не довежда до нито едно цялостно изследване за основните моменти и постижения в многовековната н история. Първоначално това се отразява не благоприятно върху рецепционните процеси през последвалите периоди. Новите общест вени условия в ГДР съдействуват за сравнително бързото превъзмогване икачественото изменение на това състояние в посока на съ временните изисквания и схващания. От две десетилетия насам българистиката в ГДР се развива последователно и днес е напълно оформено интеграционно звено в славистиката и духовния живот на страната. Постиже нията в две от нейните области - езикознанието и литературознанието - стават все позначителни. Наред с издадения преди няколко години първи по своята пълнота „Българсконемски речник" (съставен от Хилмар Валтер и Дитмар Ендлер), наред с различните публи кации по отделни въпроси, наред също с високопрофесионалните преводи на художе ствени творби и системно провежданите дву странни конференции, несъмнено важно доказателство е и споменатият труд „Поглед върху българската литература". 150 По своята същност той е научнопопуля рен и трябва да бъде разглеждан с оглед на особеностите, които отличават този род изследвания. Открояват се на първо място неговата пълнота и критериите за подбор на имена, произведения, явления. Авторите засягат и характеризират всички съществени моменти в развойния път на българската литература - от ранните и образци до художе ствените явления и тенденции от 70-те години на нашия век. Отделните глави следват, общо взето, възприетата периодизация: епохата на старата литература, Възраждането, след Освобождението до Първата световна вой на, между двете световни войни, след 9. IX. 1944 г. В приложения от авторите подход се обединяват хронологическото изложение на литературните процеси и изясняването на свързани с тях възлови проблеми, което дава по принцип възможност да бъдат синтезирано разгледани не само последователността на литературния развой, но също и присъщите му тенденции и особе ности. Първата част например е изградена изцяло според хронологическия принцип: ли тературата по времето на Първата и Втората българска държава, през османското робство, тук е включено и едно обзорно изложение върху родния фолклор. Следващите три части, посветени на литературния развой до Втората световна война, показват някои съществени отклонения - самите наслови на отделните глави дават представа за водещите имена и характерните явления в литературния процес: Паисий Хилендарски - пръв идеолог на Българското възраждане", Ранна изява на художествената проза - Софроний Врачански“, „Публицистика и дидактична литература“, „По пътя на националната литература", „Марксическата литературна критика и ранната социалистическа литература", "Темата за антифашистката борба в лириката“, „От звучаването на символизма", „Антифашисткият фронт на писателите" и пр. В последните две глави няма очерни за отделни писатели развитието на основните жанрове (проза, лирика, драма) е проследено по десетилетия. Въведени са обаче и някои проблемно обособени формулировки: „Темата за антифашистката борба в лириката", "Човек и история в епоса“, „Поезия на строителството и свободния труд", "Изменения в историческия роман" и пр. Както личи, в едни от тези фор мулировки са подчертани тематичната опре деленост на литературата и особеностите на историческия момент, а в други - специфич ни за художествения процес белези.