Geschichte

През 1976 г. колектив изследователи от Академията на науките на ГДР публикува „Общество. Литература. Четене", приносен теоретичен труд върху проблеми на литера- турната рецепция. Може би малко неочакван за онези, които го познават, е теоретичният ракурс в новия сборник студии на изследова- телите, осъществен под ръководството на Дитер Шленшед. Автори на сборника са Карлхайнц Барк, Бригите Бурмайстер, Мартин Фонтиус, Волфганг Клайн, Дитер Кли 178 хе, Ханс-Юрген Ленерт, Роземари Ленцер, Ингеборг Мюнц-Кьонен и Клаус Щедке, Техните научни търсения са обхванати по хронологическите си рамки и разностранни по конкретния си обект на изследване. Но те са обединени от стремежа да се постави в нова светлина един традиционен за марксическата литературна теория проблем- от ражението в литературата. Преосмислянето и уточняването на този проблем е необходимо според авторите с оглед на развитието на художествената практика и на литературната теория - възникването на нови художест вени явления и теоретични схващания, кри стализирали във връзка с тях през последните десетилетия (включване на комуникативните и функционалните аспекти в разглеждането на литературата). Мотивите за избора на проблематиката, принципите и общата изходна позиция на нейното разработване са пояснени в пред говора от Дитер Шленщед. Авторите са водени от амбицията да дадат свой принос в разработването на въпроса за отношенията на отражение (Widerspiegelungsbeziehungen) в литературата, като изхождат от разбирането си за принципно важната роля на идея та за отраженнето в марксическата теория за изкуството и литературата. Анализирай ки историческото развитие на тази теория, те отбелязват наличието на противоречие „между решителността, с която по принцип се отстоява идеята за отражението, и слабата общовалидност на конкретните и интерпре тации". Спорните въпроси засягат според тях не само нейното значение, но и преди всичко нейното съдържание. Съвременната постановка на проблема „отражение" изисква да се отчетат и да се превъзмогнат както абсолютизирането, така и едностранчивостта или опростяването му. Книгата съдържа предложение за решаване на проблемната ситуация", като не просто взема отношение към полемиката „за“ и „против" използу ването на категорията отражение, но осмис ля преди всичко актуалното и значение и приложение в марксическата литературна наука. Със своя труд авторите отговарят също на въпроси и критика, отправени към „Общество. Литература. Четене" и опиращи до пробле ма за отражението. В тази насока тяхното ново изследване е и самокритично продъл жение и доразвиване на продуктивните тео ретико-методологически принципи на „Об щество. Литература. Четене.