Theorie

Първата книга „За марксистки позиции в литературата и изкуството съдържа статии, посветени на литературнокритическата, художествено-теоретическата и културно-политическата дейност на забележителни социалисти от края на миналия и началото на настоящия век. Основен мотив за издаването на този сборник е липсата в ГДР на обща история на марксистката теория на литературата и изкуството, както и на културно-просветната дейност като част на международното работническо движение. Отделните материали разкриват позициите на изтъкнати представители на марксизма от споменатия период. Като основен критерий на подбора е послужило заниманието на тези личности с литература, като, разбира се, техните възгледи са разкрити и далеч извън рамките на литературната критика и естетиката. Чрез подбраните студии се цели изясняване на основни проблеми, дискусионни въпроси и мо менти на конфронтация в процеса на изграж дане на борческа материалистическа естетика и литературна критика в национален и интернационален мащаб. При това дейността на представителите на социалистическата мисъл в тази област се разглежда в непосред ствена връзка с конкретното обществено-политическо положение и с особеностите и културните традиции в съответната страна. Както е известно, пълното и последователно изследване на връзката на творчеството на К. Маркс и Фр. Енгелс с изкуството и литературата започва едва през 30-те години на ХХ в. Техните естетически възгледи, известни и преди това, без да са системно описани и изследвани, получават стойност и ва лидност през ленинската епоха на развитие на марксистката теория и оттогава определят в значителна степен всички процеси на развитие и утвърждаване на социалистическата естетика. В България принос в това отноше ние представлява книгата на Иван Славов „Марксовото естетическо наследство - комплексен проблем"(С., 1972). Налице са и статии за други представители на немската социалистическа мисъл.

Напоследък в Полша излязоха от печат две книги по история на литературната наука - „Теории в литературознанието" от Зофия Митосек и „Направления в литературо знанието" От Стефания Скварчинска. Сходната им проблематика ни дава повод да ги разгледаме паралелно, тъй като своеобразието на двата подхода към тази динамична материя предполага нещо повече от формални съпоставки. Фактологичният обхват на двете книги не е просто израз на широки изследователски амбиции: той свидетелствува за едно продъл жително натрупване в областта на литературната наука в Европа и в самата Полша, а и в личните лаборатории на Ст. Скварчинска и 3. Митосек. Скварчинска е авторка на тритомен „Увод в литературознанието", посве тила е десетилетия от живота си на учен и Университетски преподавател на същността и съществеността на литературните жанрове" (по едно нейно заглавие), на теорията и историята на полската драма, на полския ро мантизъм. Значително по-младата Митосек проявява траен интерес към взаимоотноше нията между философските и литературните теории, към социологията на литературата и семиотиката. Разгърнатата от Скварчинска концепция за направленията в литературоведските изслед вания практически е изкристализирала още в обемните встъпителни студии към антологичната поредица „Teoria badan literackich za granica" (Литературоведски теории в чужби на"). Както споделя и самата авторка, за на писването на тази книга „вина" имат читате лите на поредицата и Държавното научно издателство (PWN), стремящо се да подпомогне запълването на белите петна в картата на съвременното състояние на литературовед ската книжнина в Полша. С други думи, целта на „Направления в литературознанието" * Преводът на заглавията есъобразен пре ди всичко със съдържанието на книгите. - Б. а. 166 е да изгради един пределно пълен образ на развоя на европейската литературоведска ми съл, ограничавайки го преди всичко във вре мето - от средата на XVIII до средата на ХХ в. В сложно разклоненото дърво на прилаганите в литературните изследвания теории Скварчинска е потърсила мястото на повече от 1000 имена; стремежът и да въведе терминологичен порядък в това многообразие в общи ли нии се еувенчал с успех.