Epochenumbruch

Авторите на „Литература в преломно време. Функции на европейските литератури през XVIII и началото на XIX в." се обръщат към една колкото много изследвана, толкова и противоречиво тълкувана епоха. Главните изследователски задачи са изнесени в самото заглавие на книгата - те са организирани около двата основни термина „функции на литературите“ и „преломно време". Още в увода авторите посочват актуалната научнополитическа значимост на тези въпроси и подчертават ориентацията на своя труд към съвременността: „Въпросите за функцията на литературата придобиват днес, когато в световноисторическия преход от капитализъм към социализъм се формира една интернационално действуваща социалистическа литература, парлив интерес за историческо-материалистическата наука в два аспекта: първо, 138 относно общия характер, как действува една Литература в националната област на една интернационална общност, и, второ, относно начина, по който в борбата за една нова об ществена формация възникват и могат да бъдат използувани нови отношения между литература и общество и как се развиват в литературата характерни за епохата черти (c. 8). Самата тема за функциите на литера турата като формираща и мобилизираща съзнанието сила, разглеждана в едно твърде наситено с проблеми - преломно време и в твърде широк обхват, е определила под хода към материала, който ене литературноисторически, а проблемен. В увода авторите предупреждават, че нито е възможна, нито с търсена пълнота на изложението, че европейските литератури не са взети в тяхната лексикографична пропорционалност, че изследването се концентрира върху няколко основни пункта. Изследователите - трима германисти, четирима романисти, двама сла висти, един англицист - са организирали материала в пет студии, всяка със свой строго очертан проблемен кръг и научноизследо вателска гледна точка, които са съгласувани концептуално помежду си и които изнасят на преден план съществени моменти във функ ционалната трансформация на литературата. Тъй като обликът и функциите на лите ратурата, нейното въздействие върху обще ствената практика се определят в крайна сметка от обществено-икономическите фор мации и от закономерностите в тяхното развитие, авторите разглеждат движенията и промените в литературните функции преди всичко посредством проследяване връзките на литературата с условията на обществената продукция и комуникация, с разположението на класовите сили и съответното националноисторическо движение. Понятието „преломно време" авторите употребяват за десетилетията преди и след Френската буржоазна революция, за да обозначат с него качествено новия стадий на развитие, в който влиза по това време обхващащият повече от четири столетия преход от феодализъм към капи тализъм в Европа.