Резюме
Първата част на сборника, издадена непосредствено преди конгреса по българистика, съдържа 23 изследвания, разпределени в четири дяла: история, народно творчество, език и литература, библиография. Юрген Кемерер, Хелмут Кайперт, Волф Ошлиез, Хорст Рьолинг, Хуберт Рьозел, Стефан Троебст и Теодор Цочев осветляват различ ни периоди от историята на България и немско-българските културно-исторически връзки. Вторият дял на сборника съставят приносите на Дагмар Букхарт, Кристине Клес, Юлияна и Клаус Рот по въпроси на фолклора и българската етнография. Най-обе мист е третият дял. В него са включени 12 изследвания и пет от тях са посветени на литературни проблеми: „За Българското възраждане: диахрония, синхрония, динамика“ от Волфганг Геземан, „Възгледът за изку ството и литературната практика на бъл гарския експресионист Гео Милев в тях ното съотношение към Рихард Демел" от Герхард Гиеземан, „Немската литература в България- типологически и генетически връзки" от Райнхард Лауер, „Някои бележки върху „История славянобългарска" на Пайсий Хилендарски“ от Татяна Зиеберт и „Литературата на Българското възраждане" от Ервин Ведел. Тази първа част на сборника кавършва с „Библиография на българистизата във ФРГ" от Кирил Харалампиев и Хелмут Шалер, а се открива с уводни думи на Валтер Алтхамер - президент на Дру же ството за Югоизточна Европа и Мюнхен, както и с кратък предговор на тримата съ ставители. Както става ясно, пред нас е един сборник с широк тематичен обхват. Колкото приятно е да се отбележи похвалната идея на тримата съставители да изразят с този труд уважението на българистите във ФРГ към 13-вековния юбилей на България и Първия Международен конгрес по българистика, толкова и радостно е да се изтъкне изследователският характер на отделните студии, постигнатият с тях значителен принос в изясняването на поставените въпроси. С цел да покажа доколко това е така, ще направя тук тематичен и критичен анализ на 12 проучвания, засягащи въпроси, от една страна, на българската култура и литература, а, от друга, на българо-немските културни и литературни взаимоотношения до Втората световна война. Все с оглед на това ще пре дам точно и сравнително по-пълно концептуалната същност на съответните проучвания, тъй като в тях специалистите могат да намерят интересуващи ги факти и методо логически разработки. 1. Хелмут Кайперт. „Лекция на Лескин от 1877-1878 г." В библиотеката на Славянския семинар при университета в Бон авторът на тази ценна статия намерил подробен запис на лекции по старобългарски език, които видният немски лингвист Август Лескин чел в Бонския университет през зимния семестър на 1877-1878 г. Ръкописът е озаглавен Старобългарска граматика" и е част от богатия архив на Рудолф Томайзен (1857-1940), ученик и последовател на Лескин. Първоначалното предположение, че може да се касае за част от световноизвестния труд на Лескин „Handbuch der altbulgarischen (altkirchischen) Sprache", се оказва невярно - внимателният анализ на текста и запазе ните данни относно гостуването на немския учен в Бон показва само частични прилики и съвпадения. Достигнал по такъв начин до убеждението, че въпросният ръкопис е за пис на изнесени от А. Лескин лекции и в този смисъл буди несъмнено научен интерес, авторът на статията решава няколко въпроса. характеризира накратко личността на Ле скин и делото на неговия ученик Рудолф Томайзен, описва архивното му наследство и по-точно документите в Библиотеката на Славянския семинар, разглежда подробно намерения запис на лекциите и като разяс нява изчерпателно всички сходства и разли чия по отношение на „Нandbuch", определя тяхното значение като ценен документ за изследователската и преподавателската дейност на световноизвестния немски езиковед. И най-важното е,посочва в заключение авторът на статията (с. 35), че освен своите собствени проучвания Лескин е привеждал в лекциите си мненията на други учени - особено по възлови и спорни въпроси. В научната литература за Лескин, който „не само в Германия, но и далеч извън нейните граници е получил високо признание, статията на Хелмут Кайперт е сериозен принос, тя ще заслужи вниманието на специалистите у нас и в чужбина.