Библиографски раздел

1300 Jahre Bulgarien. Studien zum I. Internationalen Bulgaristikkongress, Sofia, 1981. Teil I. Hiernoymus Verlag Neuried, 1981

Free access
Статия пдф
3108
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първата част на сборника, издадена непосредствено преди конгреса по българистика, съдържа 23 изследвания, разпределени в четири дяла: история, народно творчество, език и литература, библиография. Юрген Кемерер, Хелмут Кайперт, Волф Ошлиез, Хорст Рьолинг, Хуберт Рьозел, Стефан Троебст и Теодор Цочев осветляват различ ни периоди от историята на България и немско-българските културно-исторически връзки. Вторият дял на сборника съставят приносите на Дагмар Букхарт, Кристине Клес, Юлияна и Клаус Рот по въпроси на фолклора и българската етнография. Най-обе мист е третият дял. В него са включени 12 изследвания и пет от тях са посветени на литературни проблеми: „За Българското възраждане: диахрония, синхрония, динамика“ от Волфганг Геземан, „Възгледът за изку ството и литературната практика на бъл гарския експресионист Гео Милев в тях ното съотношение към Рихард Демел" от Герхард Гиеземан, „Немската литература в България- типологически и генетически връзки" от Райнхард Лауер, „Някои бележки върху „История славянобългарска" на Пайсий Хилендарски“ от Татяна Зиеберт и „Литературата на Българското възраждане" от Ервин Ведел. Тази първа част на сборника кавършва с „Библиография на българистизата във ФРГ" от Кирил Харалампиев и Хелмут Шалер, а се открива с уводни думи на Валтер Алтхамер - президент на Дру же ството за Югоизточна Европа и Мюнхен, както и с кратък предговор на тримата съ ставители. Както става ясно, пред нас е един сборник с широк тематичен обхват. Колкото приятно е да се отбележи похвалната идея на тримата съставители да изразят с този труд уважението на българистите във ФРГ към 13-вековния юбилей на България и Първия Международен конгрес по българистика, толкова и радостно е да се изтъкне изследователският характер на отделните студии, постигнатият с тях значителен принос в изясняването на поставените въпроси. С цел да покажа доколко това е така, ще направя тук тематичен и критичен анализ на 12 проучвания, засягащи въпроси, от една страна, на българската култура и литература, а, от друга, на българо-немските културни и литературни взаимоотношения до Втората световна война. Все с оглед на това ще пре дам точно и сравнително по-пълно концептуалната същност на съответните проучвания, тъй като в тях специалистите могат да намерят интересуващи ги факти и методо логически разработки. 1. Хелмут Кайперт. „Лекция на Лескин от 1877-1878 г." В библиотеката на Славянския семинар при университета в Бон авторът на тази ценна статия намерил подробен запис на лекции по старобългарски език, които видният немски лингвист Август Лескин чел в Бонския университет през зимния семестър на 1877-1878 г. Ръкописът е озаглавен Старобългарска граматика" и е част от богатия архив на Рудолф Томайзен (1857-1940), ученик и последовател на Лескин. Първоначалното предположение, че може да се касае за част от световноизвестния труд на Лескин „Handbuch der altbulgarischen (altkirchischen) Sprache", се оказва невярно - внимателният анализ на текста и запазе ните данни относно гостуването на немския учен в Бон показва само частични прилики и съвпадения. Достигнал по такъв начин до убеждението, че въпросният ръкопис е за пис на изнесени от А. Лескин лекции и в този смисъл буди несъмнено научен интерес, авторът на статията решава няколко въпроса. характеризира накратко личността на Ле скин и делото на неговия ученик Рудолф Томайзен, описва архивното му наследство и по-точно документите в Библиотеката на Славянския семинар, разглежда подробно намерения запис на лекциите и като разяс нява изчерпателно всички сходства и разли чия по отношение на „Нandbuch", определя тяхното значение като ценен документ за изследователската и преподавателската дейност на световноизвестния немски езиковед. И най-важното е,посочва в заключение авторът на статията (с. 35), че освен своите собствени проучвания Лескин е привеждал в лекциите си мненията на други учени - особено по възлови и спорни въпроси. В научната литература за Лескин, който „не само в Германия, но и далеч извън нейните граници е получил високо признание, статията на Хелмут Кайперт е сериозен принос, тя ще заслужи вниманието на специалистите у нас и в чужбина.

Библиографски раздел

1300 Jahre Bulgarien. Teil. 2

Free access
Статия пдф
3386
  • Summary/Abstract
    Резюме

    (По случай Първия международен конгрес по българистика - София, 1981 г.) Първата част на това издание, рецензирана в книжка девета на сп. „Литературна мисъл от 1981 г., излезе в самото навече рие на Първия международен конгрес по българистика. Съдържанието на отпечатаната през 1982 г. втора част, както и постиг натите с нея нови резултати потвърждават научния характер на този двутомен труд и основанията да го поставим сред значителните чуждестранни публикации, посветени на големия форум по българистика. Включе ни са седем проучвания: 1. Кирил Харалампиев, Ото Мюлер-Неудорф - неговият при8 Легендата на Болинтиняну не е „Михай изпуска знамето", а спасява“; „Касандра" е „Росандра" (8 с., с. 75); Александри не е рисувал „акварели", а е нарекъл пейзажната си лирика „Пастели" и името е останало в румънската литература като жанрово название (с. 87); Йосиф Соколски е захвърлил не патриархалните" си, а „патриаршеските си одежди (с. 143, у Раковски - патришките"). 9 В една нова монография, посветена на пу- блицистиката на Хасдеу (V. Sand u. Publicistica lui Hasdeu. Bucuresti, 1974, p. 75), приносът му в „Бъдущност" не е разгледан, понеже за автора не са били достъпни брое вете, в които той е сътрудничил. 134 нос за България; Ханс Захс, София - една висока крепост на аксиомната геометрия; Бернард Тьонес, Мюнхен и съвременната бъл гаристика; Винфриед Бауман, Властта на злото върху човека. Към учението на Климент Охридски; Гунтер Михел, За честотното разделение на дължината на думата в българския и гръцкия език; Норберт Райтер, Drugăji, ină, allos, étteros; Христо Василев, Южнославя низми и балканизми в българския език. Най-съществения дял и на този том обра зуват статиите по въпроси на езикознанието и литературата - две обособени и развива ни области на българистиката във ФРГ. Кирил Харалампиев, наш сънародник и преподавател по български език и литература в Мюнхенския университет, представя малко познатата личност на Ото Мюлер-Неудорф - книжовник с несъмнено място в историята на немско-българските литературни взаимоотношения през първите десетилетия на ХХ в. Изключително важна е преди всичко изнесе ната от автора фактическа информация: през 1912-1913 г. Ото Мюлер-Неудорф е журналист в София и оттук сътрудничи на „Frankfurter Allgemeine Zeitung; изучава българска та история и култура; обиква душевността на българите и до края на живота си остава впечатлен от историята и нравите им; превеж да произведения на Петко Тодоров, Елин Пелин, Добри Немиров и други български писатели, а преведеният от него откъс от „Кървава песен" от Пенчо Славейков не е изгубил и днес, по оценката на К. Харалампиев, високите си художествени качества; поставя началото на поредицата „Българска библиотека" и подема редица инициативи, чието осъществяване в условията преди и непосредствено след Първата световна война оказва положително въздействие: все тогава (1917) отпечатва „Blumen aus dem Balkan" - първата антология на новобългарската литература в превод на немски език. Не само това. Ото Мюлер-Неудорф възпява нашата страна в късно отпечатаната му стихосбирка (1948) „Българско отечество - 24 песни". Неговото най-хубаво стихотворение в този цикъл, цитирано в статията, е органична част от онази великолепна, все още обаче неосъ ществена антология на поетичния образ на България в световната литература, създа вана последователно от различни поети и на различни езици. Заслужава да се спомене още и показателният факт, че именно в 1948 г. Неудорф издава стихосбирките под побъл гарената форма на собственото си име - Стоил Новоселски,

    Ключови думи