обществознание

Примамливо и в същото време ненаучно понятие, поради което употребата му немалко публикации не спомага за изясняването на разностранните взаимоотношения и взаимодействия между националните култури, а оттук - и на развитието им през отделни периоди. В отличие от понятията Европа, европейска култура, европейска цивилизация или даже европейски начин на мислене (съответно живот), които сти мулират всеобщото национално развитие на българския и други народи, европеизирането като методологически тезис подценява в голяма степен или най-малкото заобикаля ролята на родните фактори и традиции в осъществявания през отделните периоди напредък. Hо В този свой смисъл понятието европеизиране" се среща още в края на миналия век, но с по-голяма последователност като критерий за оценка на определени явления започва да се използува между двете световни войни - главно през 30-те и 40-те години. Тогава в различни страни се разискват оживено сложните въпроси за отношенията между Изтока и Запада, за възникването и развитието на онези национални култури в Югоизточна Европа, които са преминали през векове на чуждестранробство. И тъй като изследването на съответните въпроси е изисквало различни явления да се разглеждат сравнително, и то от позициите на господствуващи миналото схващания за решаващата роля на влиянията, понятието европеизиране" бива утвърждавано в едни или други клонове на историографията за съответни етапи епохи, а специално и в сравнителни проучвания. Особено важно при това ,, опитно поле" за изпробването и утвърждаването на самата концепция са главно Русия и новите периоди в историята на балканските култури. И че B e, През последните десетилетия същата изследователска линия се възобновява, като обхваща и други страни и райони, на първо място измененията в третия свят, чиито учени отправят сега едни от резките и добре осмислени възражения срещу произтичащи от тази концепция постановки и решения. Зачестилата употреба на споменатото понятие е свързана и с обогатените възможности на съвременното сравнително обществознание да обясни литературните общности, модели и закономерности в културно-историческите процеси, факти, насоки, явления и интегрални полета в материалната и духовната еволюция на народите. Така и се установява с все по-голяма убеденост, че наименованието не е нищо повече освен понятие за определящата роля и значение на западноевропейските влияния в различни части на света. Оттук и предпочитанието към него в проучвания на американски и западноевропей ски автори, едни от които си поставят дори задачата да превърнат проблема за европеизирането в основно тематично направление на английско-езиковите истоизследвания "