Gesammelte

Герхард Геземан е сред представителните имена в немската славистика между двете световни войни, следва нейните научни принци пи и направления, като в известна степен спо деля и нейната историческа съдба в годините на Втората световна война. Роден на 16. ХІІ. 1888 г. в Лихтенберг, той завършва висше образование и през 1913 г. защищава в Кил кандидатска дисертация на тема, Магии за дъжд в Германия". Възможността да бъде учител в немската гимназия в Белград го отвежда в Сърбия, където обогатява началните си славистични познания, но поради започ налата Първа световна война е принуден да напусне страната. През 1920 г. защищава в Мюнхен при Ерих Бернекер хабилитационен труд върху открития в 1913 г. Ерлангенски ръ копис" със стари южнославянски (сръбски, хърватски и български) народни песни, две години по-късно бива избран за извънреден професор в Немския университет в Прага, където от следващата година работи като ре довен професор. До 1944 г., когато е пенсио ниран, той ръководи Катедрата по славянски езици и литератури, написва и обнародва различни по стойност изследвания върху руската июжнославянските литератури, провежда две анкети за българския фолклор (1931-1932) и оттогава насам се изявява все по-активно като българист, разширявайки своите творче ски лични връзки с български учени, писатели икултурни дейци. Приет еза дописен член на Сьюза на българските писатели (1939), а в края на този период (1943), обнародва най-зна чителното си балканистично изследване „Не roische Lebensform. Zur Literatur und Wesenkunde der balkanischen Patriarhalitat". Послед ната му българистична публикация (вероят но от 1942 г.) представлява антологията „Siebenundzwanig Lieder des bulgarischen Volkes" (Седемдесет и две български народни песни"). Преживял разгрома на фашистка Германия и запалената от нея Втора световна война, славистът е заставен да напусне Прага, завръща се в Германия и умира на 31 март 1948 г. в Обербайерн 1W. E. Mühlmann. Zum Gedächtnis Gerhard Gesemanns.- Zeitschrift für slavische Philologie. B. XХII, 1954, S. 240-243. 124 Волфганг Геземан, негов син и приемник на българистичните му интереси, един от найизявените днес българисти във Федерална република Германия, издаде в два обемни тома голяма част от славистичното наследство на своя баща. В това представително издание са поместени общо 62 изследвания: седем от тях са посветени изцяло на руската класическа литература, 15 - на южнославянския фолклор, 24 засягат отделни аспекти на балканистичната културна социология (в сравнителен и национално обособен план), 10 разглеждат въ проси на българската и сръбската литература, докато останалите шест студии са тематично твърде разнородни и нямат обединяваща ги проблемна или концептуална рамка. Освен кандидатската дисертация на абсолвента Ге земан „Магии за дъжд в Германия", тук са включени още проучванията „Фолклор и ли тературна история", „Едно е нужно“, „Поглед назад и перспективи“, „Университет и средно училище или славистика без тил“, „Същност на Запада и същност на Изтока".