Band

Вернер Банер е автор на многобройни монографии и статии върху историята на романските литератури, както и върху романското поставя за задача да проследи идеологически и литературни процеси, характерни за прехода от феодализъм към капитализъм в отделните романски страни, да разкрие постъпателното им движение и да набележи основни линии на развитие. Книгата се състои от поредица статии, организирани около двете главни явления на Ренесанса - формирането на националния език и съзнание и прехода от теоцентрична към антропоцентрична представа за света с оглед неговите последствия за изграждане на ренесансовия реализъм и жанрови форми. Създаването на националните романски езици авторът проследява в продължение на столетия, разкривайки вътрешната динамика на процесите. Първата част започва с изследване теоретичните възгледи на Данте за достойнствата на родния език с цел обособява нето и издигането му на нивото на литературен език и завършва с кратък преглед на националните елементи в езиковото и историческото съзнание на романските хронисти от XVII в. Център на изследванията представлява втората статия, озаглавена „Националната функция на литературата от гледише на родноезиковия хуманизъм“. Представените в статията за Данте начални форми (преди всичко принципът за природното равенство на родния език с античните езици и за вътрешно присъщата му богата изразна сила) се изследват вече в зрялата фаза на тяхното развитие - авторът проследява разгърнато теоретическите и практическите борби на XVI в. за превръщане на родния език в национален език, за неговото пълно разгръщане и утвърждаване като подходящо за всички жизнени сфери комуникационно средство" (с. 49). Изходен момент в изследванията представлява флорентинският буржоазен хуманизъм и неговите постижения в еманципацията и оформянето на родния език - от Салутати, Бокачо и Леонардо Бруни през Леон Батиста Алберти до Лоренцо ди Медичи. Особено внимание е отделено на съчинението на Пиетро Бембо „Prose della volgar lingua", разгледано като „манифест на родноезиковия хуманизъм в Италия" (с. 68); по-нататъшното развитие се проследява в светлината на пре дизвиканата от теоретичната програма на Пиетро Бембо и остра дълголетна полемика, при което класически хуманизъм и родноезиков хуманизъм не се противопоставят рязко един на друг. В диалектическото напрежение между позоваване и въздигане на гръко-римския образец, от една страна, и възхвала и защита на родния език, от друга, авторът вижда вътрешната динамика в националноезиковото офор мяне, защото едновременно с отхвърлянето на латински и издигането на родния език „принципите на класическия хуманизъм се прилагат по конструктивен начин към съответния роден език и особено към неговата литература" (c. 49).

Герхард Геземан е сред представителните имена в немската славистика между двете световни войни, следва нейните научни принци пи и направления, като в известна степен спо деля и нейната историческа съдба в годините на Втората световна война. Роден на 16. ХІІ. 1888 г. в Лихтенберг, той завършва висше образование и през 1913 г. защищава в Кил кандидатска дисертация на тема, Магии за дъжд в Германия". Възможността да бъде учител в немската гимназия в Белград го отвежда в Сърбия, където обогатява началните си славистични познания, но поради започ налата Първа световна война е принуден да напусне страната. През 1920 г. защищава в Мюнхен при Ерих Бернекер хабилитационен труд върху открития в 1913 г. Ерлангенски ръ копис" със стари южнославянски (сръбски, хърватски и български) народни песни, две години по-късно бива избран за извънреден професор в Немския университет в Прага, където от следващата година работи като ре довен професор. До 1944 г., когато е пенсио ниран, той ръководи Катедрата по славянски езици и литератури, написва и обнародва различни по стойност изследвания върху руската июжнославянските литератури, провежда две анкети за българския фолклор (1931-1932) и оттогава насам се изявява все по-активно като българист, разширявайки своите творче ски лични връзки с български учени, писатели икултурни дейци. Приет еза дописен член на Сьюза на българските писатели (1939), а в края на този период (1943), обнародва най-зна чителното си балканистично изследване „Не roische Lebensform. Zur Literatur und Wesenkunde der balkanischen Patriarhalitat". Послед ната му българистична публикация (вероят но от 1942 г.) представлява антологията „Siebenundzwanig Lieder des bulgarischen Volkes" (Седемдесет и две български народни песни"). Преживял разгрома на фашистка Германия и запалената от нея Втора световна война, славистът е заставен да напусне Прага, завръща се в Германия и умира на 31 март 1948 г. в Обербайерн 1W. E. Mühlmann. Zum Gedächtnis Gerhard Gesemanns.- Zeitschrift für slavische Philologie. B. XХII, 1954, S. 240-243. 124 Волфганг Геземан, негов син и приемник на българистичните му интереси, един от найизявените днес българисти във Федерална република Германия, издаде в два обемни тома голяма част от славистичното наследство на своя баща. В това представително издание са поместени общо 62 изследвания: седем от тях са посветени изцяло на руската класическа литература, 15 - на южнославянския фолклор, 24 засягат отделни аспекти на балканистичната културна социология (в сравнителен и национално обособен план), 10 разглеждат въ проси на българската и сръбската литература, докато останалите шест студии са тематично твърде разнородни и нямат обединяваща ги проблемна или концептуална рамка. Освен кандидатската дисертация на абсолвента Ге земан „Магии за дъжд в Германия", тук са включени още проучванията „Фолклор и ли тературна история", „Едно е нужно“, „Поглед назад и перспективи“, „Университет и средно училище или славистика без тил“, „Същност на Запада и същност на Изтока".