jocului

Книгата излезе през 1981 г. и е сред ня колкото значителни издания в областта на Румънската наука през миналата година. Нейното заглавие (Правилото на играта. Колективният склон на литературата: представи, условности, модели") не е сред обичайните наименования на публикации в тази област. Паул Корня определя така своята задача в краткия предговор: „Настоящата книга е опит да се изясни проблематиката на литературната социология, да се демонстрират нейното откриване и действие, важ ността и границите й... Озаглавих я „Правилото на играта" с цел да припомня, че ако „актът на писането е израз на свобода.... то писаното е следствие на компромис между свободата на инициативата и дадена комуникативна ситуация. .., между възможността за избор и определения простор на възможности за избор..." Книгата на Паул Корня обхваща негови обнародвани и непечатани студии от периода 1967-1979 г. Издадени сега с известни изменения или по-скоро допълнения, те са разпределени в три дяла: „Статутът на литературната социология", „Сравнения“ и „Перспективи". Ерудиран и с добре развит усет за новите насоки в литературната наука, Паул Корня съумява - ето вече две пълни десетилетия - да участвува активно в международния нау чен живот със свои разработки, които пояс няват мястото му в румънската литературна наука инейните взаимодействия с изследователската мисъл в други страни. Това е негова отличителна черта, която се забелязва без усилие и в новата му книга. В нея се открояват схващанията на автора по общи методо логически въпроси на литературната история и нови насоки в литературната наука, по въпроси на сравнителното литературозна198 ние и сравнителното изучаване на румънската литература, социология на литературата и развитието на обществената мисъл в Югоизточна Европа. Интерес за българския читател с профе сионални интереси представляват голяма част от поместените в книгата студии. Все пак нейният първи дял има несъмнено предим ство в много отношения, поради което ще предам тук по-подробно онова, с което той буди по-широк интерес. В двете студии, които съставят този дял, Паул Корня обосновава своето отношение към все още живо разис квани въпроси на литературната социоло гия и прехода от генетична критика към социология на четенето (възприемането). Забелязва се преди всичко похвалната амби ция на изследователя да класифицира актуалните тенденции в социологията на лите ратурата" или, с други думи, „да формулира един модел" на открояване на обекта - един въпрос, който никога не еясен и не следва от само себе си", както се емислило във времето на позитивизма" (с. 13). Обрат ното е повече вярно - полезността на дис кусията по въпроса тъкмо във време, ко гато социологията на литературата предиз виква изключителен интерес в етапа на ис тинска инфлация" на методи, програми и , перспективи" понякога със сензационен ха рактер" (с. 13). С оглед на така поставената задача П. Корня проследява дискусията в световната литературна наука и схващанията, които поясняват нейното развитие. Разглеждат се последователно индивидуални трудове и ко лективни сборници, национални и междуна родни конференции, чийто основен обект са били различни актуални проблеми на литературната социология. Така читателят със специални интереси е поставен в контакт с възгледи на учени като Хайнрих Майер, Жак Леенхардт, Луциен Голдман, Роберт Ескарпи, Стефан Саркани и др. Обобщаващият извод от този преглед утвърждава предимството на концепцията за социоло гическото поприще на литературата", а имен но - поставя в светлина три приемливи стратегии за усвояване на материята: а) приемайки или съществуването на една Социология на литературата като глобална наука на попрището" (бойното поле); б) или на една Теоретична социология на литературата и на повече частни социологии (според модела за отношенията на общата социология спрямо социологиите по клонове); в) или необходимостта от няколко социо логии на литературата, създадени в общата перспектива на откриването на обекта, но изследващи по специфични п тища и като такива радващи се на относителна автономия" (18).