Иванка Бояджиева

Разказът е една от най-трудните белетристични жанрови форми, която винаги поставя пред писателя свои специфични изисквания. До голяма степен това се дължи на своеобразния сгъстен строеж на този жанр. Значителната вътрешна обемност от една страна, и краткостта на изложението от друга, създават трудности при обработката на жизнения материал. Един отделен епизод трябва така да се заостри и обобщи, че в него да се оглежда голяма житейска правда. Всичко в разказа трябва да бъде стегнато, целеустремено, строго подчинено на основния замисъл. Но тази строгост и целеустременост не бива да води към схема, а краткостта да бъда за сметка на дълбочината и многообразието. И макар че разказът засяга само отделни страни от действителността, в него може и трябва да се чувствува пълноводното течение на човешкия живот. Своеобразният сгъстен строеж и ритъм придават на разказа една особена сила и гъвкавост. Истинският майстор може да отрази в разказа и най-нежните тонове на човешката душа, най-бурните конфликти на епохата, да разкрие вълнуващи и завършени човешки характери.

Повестта „Семейство Ласкови“ е найзначителната творба на младия белетрист Л. Станев. Тя привлича вниманието с интересната съвременна проблематика, с някои вярно доловени психологически портрети и главно с критичния дух, с който е пропита. В нея най-добре проличават както силните, така и слабите страни в метода на Л. Станев. Тази повест е интересно явление в нашата съвременна социалистическа литература. Тя не е сатирично произведение в класическия смисъл на думата. В нея няма силно хиперболизиране на образите, а хуморът като изобличително средство почти отсъствува. Но по обект на изображение, по целенасоченост, повестта е сатирична. В нея Л. Станев е изобличил основни човешки недостатъци като лъжата и лицемерието, подлостта, безпринципността, кариеризма.

Още в първата си пиеса Камен Зидаров показа особеностите на своето драматично дарование - ярки образи, които носят атмосферата на времето, вълнуващи конфликти и национален колорит. Но в „Царска милост" стремителната драматична линия се пречупва от известна разтегнатост и повествователност, от известно нарушаване на драматичното единство. 

Новото и радостното, с което пиесата „За честта на пагона", се различава от „Царска милост“ е по-ясно изразената конфликтност, непрекъснато усилващото се драматично напрежение и същевременно поголямата и композиционна стройност. Цялата постройка на „За честта на пагона" е по-съвършена, което показва, че дра- матургическото майсторство на Камен Зи даров е укрепнало. 

В центъра на пиесата драматургът е по- ставил дълбок психологически конфликт. Със средствата на драмата, чрез силни драматични ситуации Зидаров се еопитал да разгърне сложната душевна драма на К. Зидаров, За честта на пагона" драма, печатана в сп.п. „Театър", кн. 6/1956 г. един човек, у когото се борят силите на любовта със силите на дълга и честта. Голямо постижение за автора е фактът, че той изнася на преден план в пиесата психологическите противоречия, личната Драма на човека. Сблъскването на любовта с дълга, противоречието между мечтата за лично щастие и обществените задължения са стара тема в драматургията. Камен Зидаров е разрешил този вечен проблем по нов, оригинален начин, по комунистически.