Театрални

Красива и горда жена е издигнала меч пред себе си. В нейния полет все напред и все нагоре има много величие, трагизъм и красота. Това еновият паметник на падналите герои за свобода, който се намира пред Народния театър във Варшава. В скулптурата е уловено разнообразно движение. Не зная защо, освен за съдбата на полската нация, тя навява асоциации и за полския театър. За неговата история и за настоящата му младост. Неволно си припомням „Задушница“ на Мицкевич, „Кордиан“ и „Баладина" на Словацки. Поглеждам часовника - трябва да бързам - не бива да изпусна началото на„Смъртта на поручика" от Мрожек. Очаквам да бъде нещо извънредно забавно и тъжно. (И не се излъ тах...). Хвърлям последен поглед към Театралния площад. Отдалеч някак по-осезаемо се долавят принизяванията или може би принудителните спирания и вихрените полети, които крие в себе си тая странна жена с меча. Но чувствуваш - каквото и да стане - тя енесломима, ще вдигне своето прояснено чело. Спокойно навлизам в театралната зала и веднага ставам нейна пленница. Времето лети неусетно, спектакълът продължава около два часа. Още е само 9 часът вечерта и навън дори не е достатъчно тъмно. Има време да се разходиш, да поговориш и поспориш с поляци за техните театрални представления, за нашумели драматурзи, за интересни сценични образи.

Ръстът и значението на съвременната со циалистическа драматургия може да се опре дели и от значителността и приносния ха рактер на теоретико-критичните изследвания за нея. Ценността на „Театрални размисли" идва от богатството и разнообразието на повдигнатите проблеми, от дълбочината на тяхното осветление, от блестящата теоретична ерудираност, съчетана с критическа взискателност и непримиримост. Уловени са и зафиксирани не само движението и различните процеси в един почти тридесетгодишен период от развитието на драматургията, но са направени ценни изводи и обобщения с проникване в същността на явленията. В своите наблюдения Л. Тенев се интересува почти еднакво от класика и съвременност, но погледът му е насочен към животрептящите съвременни проблеми. Когато се за дълбочава над класически постановки, пиеси и въпроси от наследството, мислите му не прекъснато асоциират към съвременността. Когато се спира на съвременни творби и автори, винаги на помощ му идва богатият запас от познания на класиката. Това еле ментарно в повечето случаи изискване към практиката на всеки критик в студиите и статиите на Л. Тенев придобива свое осо бено значение и смисъл. Четейки например изследването за диалога или портретната скица за Камен Зидаров, читателят се чув ствува обогатен и приобщен към най-ин - тересните явления в съвременната драматургия. Но същевременно авторът държи буден погледа му за измерение на ценностите не само в тесен, чисто „домашен" мащаб, а на фона на придобитото досега, с помощта на паралели от наши и чужди образци. Получава се в последна сметка една богата и пъстроцветна картина на съвременната дра матургия, в която проблемите изпъкват с по-голяма релефност. Л. Тенев се вживява във всеки повдигнат значителен въпрос с 153 критическа прецизност, зад която се чув ствува голямо познание. Обширната подготовка в областта на западноевропейската Драматургия не го откъсва от чисто българ ските театрални явления, напротив - помага му да вникне с по-голяма вещина в родната драматургия.