Резюме
Появи се литературнокритичен очерк за Александър Геров. Авторът - А. Мочу ров - си е поставил за задача „да изследва цялостното творчество на Ал. Геров". Трябва веднага да се каже, че тази задача, общо взето, е изпълнена, но с един доста странен пропуск. Мочуров не само не е изследвал прозата на Геров, но дори никъде не е споменал една дума за нея. Трябвало е поне да уведоми читателя, че разглежданият от него автор не е само поет, и да обясни по какви съображения се отказва да раз- глежда прозата му. Обаче вън от това мълчаливо самоограничение (а може би зад него се крие известно неодобрение?) авторът 156 твърде съвестно и методично се езанимал със своя предмет. За тоя изследователски труд свидетелствуват покрай другото и двете години, които той е посветил, за да напише деветдесетте малки страници на Книгата. Занимавайки се с отделните страни на поетовото творчество, Мочуров е привел - и то съвсем на място - няколко мнения на други критици: обстоятелство, което придава на очерка по-голяма обзорност и спомага за по-цялостното запознаване на читателя с Геровата поезия на фона на различните отзиви и мнения за нея. Мочуров е използувал тези мнения, за да разгърне собствената си обобщителна концеп ция за Геровото творчество. Трябва да се каже, че този критически подход е уместен при поет като Геров, който с твърде осо бения си творчески почерк е предизвикал много спорове. Затова един авторитетен, нетърпящ противоречие съдийски тон би предизвикал раздразнение у човек с поразлично мислене: тази опасност Мочуров е преодолял. Но критикът затова е критик, за да има ясно собствено мнение - и то не липсва на Мочуров. Дори на места се чувствува известен патос, макар и малко неубедителен тук-там, но е искрен. Общият композиционен план на книгата е сравни телно добре съставен. Понякога е може би по-добре да има един-два по-пристрастни пасажа, отколкото авторът да се скрие зад учени разсъждения, а читателят да се чуди какво е мнението на критика, харесва ли или не. Друг евъпросът, дали всеки би се съгласил с някои от постановките на А. Мочуров.
Александър Геров от Атанас Мочуров
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:156-157Брой страници2ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Иванка Бояджиева
- Инверсия:
-
Е-поща
-
ИнституцияИнститут за Литература БАН
-
ORCID ID0000-0002-5329-5872
-
SCOPUS ID0000-0002-5329-5872
-
WEB OF SCIENCE RESEARCHER ID0000-0002-5329-5872
-
Още в първата си пиеса Камен Зидаров показа особеностите на своето драматично дарование - ярки образи, които носят атмосферата на времето, вълнуващи конфликти и национален колорит. Но в „Царска милост" стремителната драматична линия се пречупва от известна разтегнатост и повествователност, от известно нарушаване на драматичното единство. Новото и радостното, с което пиесата „За честта на пагона", се различава от „Царска милост“ е по-ясно изразената конфликтност, непрекъснато усилващото се драматично напрежение и същевременно поголямата и композиционна стройност. Цялата постройка на „За честта на пагона" е по-съвършена, което показва, че драматургическото майсторство на Камен Зи даров е укрепнало.
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеПояви се литературнокритичен очерк за Александър Геров. Авторът - А. Мочу ров - си е поставил за задача „да изследва цялостното творчество на Ал. Геров". Трябва веднага да се каже, че тази задача, общо взето, е изпълнена, но с един доста странен пропуск. Мочуров не само не е изследвал прозата на Геров, но дори никъде не е споменал една дума за нея. Трябвало е поне да уведоми читателя, че разглежданият от него автор не е само поет, и да обясни по какви съображения се отказва да раз- глежда прозата му. Обаче вън от това мълчаливо самоограничение (а може би зад него се крие известно неодобрение?) авторът 156 твърде съвестно и методично се езанимал със своя предмет. За тоя изследователски труд свидетелствуват покрай другото и двете години, които той е посветил, за да напише деветдесетте малки страници на Книгата. Занимавайки се с отделните страни на поетовото творчество, Мочуров е привел - и то съвсем на място - няколко мнения на други критици: обстоятелство, което придава на очерка по-голяма обзорност и спомага за по-цялостното запознаване на читателя с Геровата поезия на фона на различните отзиви и мнения за нея. Мочуров е използувал тези мнения, за да разгърне собствената си обобщителна концеп ция за Геровото творчество. Трябва да се каже, че този критически подход е уместен при поет като Геров, който с твърде осо бения си творчески почерк е предизвикал много спорове. Затова един авторитетен, нетърпящ противоречие съдийски тон би предизвикал раздразнение у човек с поразлично мислене: тази опасност Мочуров е преодолял. Но критикът затова е критик, за да има ясно собствено мнение - и то не липсва на Мочуров. Дори на места се чувствува известен патос, макар и малко неубедителен тук-там, но е искрен. Общият композиционен план на книгата е сравни телно добре съставен. Понякога е може би по-добре да има един-два по-пристрастни пасажа, отколкото авторът да се скрие зад учени разсъждения, а читателят да се чуди какво е мнението на критика, харесва ли или не. Друг евъпросът, дали всеки би се съгласил с някои от постановките на А. Мочуров.